Ето ги и така наречените „улики“, които шерифът цитира, за да подкрепи своята теория за бягство:
Четката ти за зъби и четката за коса бяха изчезнали (или може би случайно ги беше забравила в общата баня).
От шкафа на съквартирантката ти липсваше малка кожена чанта (или може би тя я бе дала на своя приятелка, за да я използва през пролетната ваканция).
Изглежда, някои от дрехите ти липсваха (или бяха взети назаем без позволението ти).
Най-изобличителната улика беше незавършеното любовно писмо на бюрото ти: Искам да те целуна в Париж. Искам да държа ръката ти в Рим. Искам да бягам гола в дъждовна буря. Да правя любов във влак, прекосяващ страната.8
Ето това е, каза Хъкълбери, доказателство, че си планирала да избягаш.
Ето това е, каза сестра ти, доказателство, че си започнала да пишеш ревю за песента на Мадона „Justify My Love“.
Имало е момче, макар всеки баща на тийнейджърка може да ви каже, че винаги има момче. Бил е с рошава коса, свивал си е сам цигарите и е говорел за чувствата си много повече, отколкото на мен ми е по вкуса. Интересувала си се от него, което значи, че все още между вас не е съществувало нищо сериозно. Разменяли сте си бележки. Водели сте късни вечерни разговори по телефона. Подарявали сте си касетки с прочувствена музика. Двамата сте били толкова млади. Това е било началото на нещо, дето е можело да доведе до всичко и до нищо.
За да дам отговор на очевидния въпрос, ще кажа, че момчето е било на къмпинг с родителите си, когато си била отвлечена. Алибито му е желязно. Един рейнджър го видял със семейството му. Мъжът спрял, за да ги предупреди, че в района е забелязан койот. Седнал с тях край огъня и обсъждал футболни теми с бащата, понеже момчето не било фен.
Приносът на рейнджъра за делото не се изчерпи с това. Той предложи на шерифа възможно обяснение, което онзи по-късно представи като факт.
През същата седмица рейнджърът се натъкнал на скитници, които си направили лагер в гората. Били бездомни и обикаляли щата от известно време. Обличали се в тъмни дрехи. Приготвяли храната си на огън. Кръстосвали пътищата с ръце зад гърба и наведени глави. Със сигурност били намесени и наркотици, защото при подобни образи винаги са намесени наркотици.
Някои смятали, че принадлежат към някакъв култ. Други казвали, че са най-обикновени бездомници. Трети твърдели, че са бегълци. За повечето обаче били направо напаст. Ти, мое мило момиче, си ги наричала пред мнозина от приятелите си съчувствено и с нотка на симпатия „свободни духове“, поради което шерифът предположи, че — при липсата на други доказателства — просто си избягала, за да се присъединиш към тях.
Била си доброволка в приют за бездомни, пила си алкохол, макар и непълнолетна, и си пушила трева, така че това е най-логичното обяснение.
По времето, когато теорията за бягството ти бе взела връх в ума на шерифа, скитническата група, култът, свободните духове — както и да са били назовавани — се бяха преместили. В крайна сметка се установили в Северна Каролина, били обаче прекалено дрогирани и разпръснати, за да могат да кажат кой ги е последвал.
— Струва ми се много позната — бе написал един от малкото останали автентични членове на групата в своите показания. — Но всички ние имаме очи, носове и зъби, тъй че не означава ли това, че изглеждаме по подобен начин?
Ето защо смятаме, че си била отвлечена:
Ти беше разгневена на майка си, ала все пак си дойде у дома предния ден и разговаря с нея в кухнята, докато си переше дрехите.
Беше бясна на сестра си, ала ѝ позволи да вземе жълтия ти шал.
Ненавиждаше баба си, ала остави картичка, която да ѝ изпратим следващата седмица за рождения ѝ ден.
Макар да не е съвсем извън царството на възможното да побегнеш в гората и да станеш част от група безцелно скитащи се лентяи, напълно невъзможно е да сториш подобно нещо, без да ни кажеш.
Ето какво знаем, че си правила в деня, в който бе отвлечена:
В 7,30 сутринта в понеделник, 4 март, се присъединяваш към някои свои приятели от приюта за бездомни, след което отивате на „Хот Корнър“, за да раздавате храна и одеяла. В 9,48 Карлийн Лопър, която е на смяна на рецепцията в „Липскъм Хол“, отбелязва завръщането ти в общежитието. Съквартирантката ти Нанси Григс тръгва за ателието по керамика в 10,15. Тя е казала, че си била изморена и си си легнала. Професорът ти по английски си спомня, че си посетила часа му по обяд. Предложил ти е да направиш някои поправки в съчинението си. Последвал е оживен спор. (По-късно той беше изключен от списъка със заподозрените, защото същата вечер е имал час в другия край на кампуса.)