Клеър остави тубата и одеялото на земята. Извади револвера. Дръпна петлето. Доближи колата внимателно, в случай че Пол или някой от приятелчетата му беше вътре.
Празна.
Върна петлето на мястото му. Затъкна оръжието в дънките си. Явно свикваше. Този път револверът не ѝ пречеше толкова много.
Допря ръка до капака на колата. Двигателят беше студен. Вероятно Пол се намираше в къщата на Фулър от момента, в който си бе тръгнала от тук.
Защо му беше да ходи някъде другаде? Разполагаше с шериф да го закриля.
Тя вдигна одеялото и тубата с бензин и се отправи към къщата. Храстите бяха гъсти. Обзе я моментна паника, че е сбъркала посоката, но после зърна зеления покрив на сградата. Продължи да върви приклекнала. Прозорците все още бяха заковани с потъмнелия шперплат. Въпреки това трябваше да бъде предпазлива. В шперплата на прозорците в дневната имаше пролуки, през които се виждаше алеята, и беше напълно възможно да са зейнали и други.
Обраслият заден двор не бе успял да попие бавния, кален дъжд. Клеър чу как сухата трева пука под краката ѝ. Люлката изстена, когато силен порив на вятъра шибна празното пространство, където някога се бе намирал Амитивилският хамбар. Стремеше се да стои настрана от мястото. Смачка с крак високата трева, за да положи одеялото и съдържанието му.
Огледа къщата от задната страна. Шперплатът, който двете с Лидия бяха отпрали от кухненската врата, бе подпрян на една от стените. Те го бяха зарязали на земята. Предположи, че Пол го е вдигнал. Вероятно бе подредил и вътре. Или бе оставил приборите пръснати по пода, като един вид аларма, за да разбере, ако някой се опита да влезе.
Клеър се тревожеше повече за изкарването на Пол от къщата, отколкото за проникването в нея.
Наведе се над пластмасовата туба и развъртя капачката на гъвкавия чучур. Започна от лявата страна на малката задна веранда пред кухнята, заливаше с бензин дървената облицовка. Действаше внимателно, за да може течността да пропие и в снадките между дъските. Вдигаше тубата всеки път, в който минеше покрай прозорец, напояваше шперплата, доколкото ѝ бе възможно, като се стараеше да го прави максимално тихо.
Сърцето ѝ биеше толкова силно, когато стигна до стъпалата на предната веранда, че се уплаши да не я издаде. Не отделяше поглед от гаража. Мъчеше се да не мисли за Пол и за онова, което причиняваше на Лидия. Ролетната врата все още бе заключена с катинар. Подсигурена отвън. Неговата стая за убийства. Сестра ѝ беше пленничка, затворена в неговата стая за убийства.
Клеър се огледа. Крадешком се върна и направи половин обиколка около къщата, за да провери дали е изляла достатъчно бензин под закованите прозорци. Като приключи, изсипа остатъка във формата на полумесец край лявата част на сградата, обхващаща предната веранда, спалните и банята. Само кухнята и гаражът бяха оставени сухи.
Първа стъпка: завършена.
Промъкна се отново до одеялото. Коленичи. Потеше се, но ръцете ѝ бяха толкова студени, че почти не усещаше пръстите си. Изрече безмълвно извинение към майка си, библиотекарката, и разкъса Събраните поеми на Шели. Намачка и нави страниците на фитил. Махна чучура от тубата. Напъха хартиения фитил вътре, като остави около петнайсет сантиметра да стърчат навън.
Втора стъпка: пълна готовност.
Беше взела от раницата две сигнални ракети. Държеше ги в ръката си, докато вървеше към къщата. Застана под стаята с шевната машина. Пустият път беше зад гърба ѝ. На бензиностанцията бе прочела инструкциите как да запали ракетите. Също като да драснеш клечка кибрит. Махаш пластмасовата капачка и потъркваш върха в абразивната хартия.
Клеър махна пластмасовата капачка. Погледна към къщата. Сега беше моментът. Все още можеше да спре. И да се върне в колата. Можеше да се обади в седалището на ФБР във Вашингтон. На Департамента за вътрешна сигурност. На тайните служби. На Джорджийското бюро за разследване.
Колко часа щяха да са им необходими, за да стигнат до тук?
Още колко часа Пол щеше да бъде сам със сестра ѝ?
Клеър потърка върха на ракетата. Отскочи назад, защото не очакваше подобна внезапна, мощна струя огън. По краката ѝ заваляха искри. Ракетата изригна като чешма, пусната докрай. Обзе я пристъп на паника от онова, което имаше намерение да направи. Смяташе, че ще разполага с повече време, ала огънят бързо изяждаше секундите. Бензинът пламна. Червеникавооранжеви пламъци облизаха едната страна на къщата. Тя метна ракетата. Сърцето ѝ се бе качило в гърлото. Трябваше да действа бързо. Нещата се случваха сега. Нямаше връщане назад.