Около 13,00 часа отиваш в студентския център „Тейт“, където си вземаш сандвич със сирене и салата, която споделяш с Вероника Ворхийс.
Останалата част от деня не е толкова подробно проследена, описанието се основава на разпити, благодарение на които шерифът е успял да състави вероятен списък на заниманията ти. В някакъв момент се отбиваш в редакцията на „Ред & Блак“9, за да им предоставиш материала си за опита на Джорджийския университет да приватизира студентските столове. Връщаш се в студентския център, където играеш билярд с момче на име Изикиъл Ман. Седиш известно време на диваните с туид във фоайето с друго момче, Дейвид Конфърд. Той ти казва, че е чул, че Майкъл Стайп, вокалистът на R.E.M., ще бъде в Манхатън Кафе тази вечер. Младежи, които са били там, твърдят, че Конфърд ти е предложил да отидеш с него, но е настоял, че това не е покана за среща.
— Бяхме просто приятели — заявява в показанията си той. Заместникът на шерифа, който го е разпитал, си е отбелязал, че момчето очевидно е желаело да бъдете нещо повече. (Свидетели са видели и Ман, и Конфърд в студентския център по-късно същата вечер.)
Около 16,30 напускаш „Тейт“. Тръгваш към общежитието, като оставяш велосипеда си отпред, вероятно защото е започнало да става студено и не си искала да замръзнеш, докато караш по „Бакстър Хил“. (Две седмици след изчезването ти велосипедът беше намерен, вързан с верига пред студентския център.)
Според жената на рецепцията в общежитието в 17,00 часа вече си била в стаята си. Съквартирантката ти си спомня вълнението ти, когато ѝ съобщаваш, че Майкъл Стайп ще бъде в „Манхатън“. Решавате да съберете тайфата и да отидете и вие. Всички сте непълнолетни, но познавате Джон Маккалистър, съученик от гимназията, който ще е на пропуска. Нанси се обажда на неколцина приятели. Уговорена е среща в 21,30.
Тъй като професорът по психология е насрочил контролно преди пролетната ваканция, двете с Нанси отивате в библиотеката, за да се подготвите. Около 20,30 сте забелязани в „Тако Стенд“, ресторант близо до главния вход на кампуса. Вземате храна за вкъщи и се връщате в „Липскъм Хол“. Влизате през задния вход, който е отворен, та да не може жената на рецепцията, Бет Тиндъл, да ви запише.
После се къпете и се обличате за вечерта. Ти си слагаш мокасини, черни дънки, бяла мъжка риза и жилетка със златни и сребърни нишки. Също и сребърни гривни и медальон, който е на сестра ти.
По-късно Нанси не може да си спомни дали след душа си прибрала телената кошница, в която си държиш тоалетните принадлежности (не са открити в стаята ти). Съквартирантката ти обяснява в показанията си, че забравените вещи в общата баня обикновено се крадат или изхвърлят.
В 21,30 се срещаш с приятелите си в Манхатън Кафе. Джон те пуска в клуба, но ти разбираш, че слухът за Майкъл Стайп е фалшив. Някой споменава, че групата е на турне в Азия. Друг казва, че са в Калифорния.
Всички сте разочаровани, ала решавате, че можете да изпиете по едно питие. Понеделник вечер е. С изключение на теб, останалите имат часове на следващия ден, факт, който по-късно не работи в твоя полза, защото Нанси предполага, че си се прибрала у дома, за да довършиш прането си, а ние сме смятали, че си в училището.
Първият рунд е „Пабст Блу Рибън“, бира, която се сервира за долар в „Манхатън“. По някое време после са те видели да държиш „Московско муле“, коктейл, който се предлага за 4,50 долара и съдържа водка, джинджифилова бира „Бленъм“ и лайм. Нанси Григс отбелязва, че вероятно някой мъж те е почерпил, понеже всички момичета имали навика да искат скъпи коктейли, когато друг плаща.
На джубокса пускат песен, която харесваш. Започваш да танцуваш. Някой е казал, че песента била на „С+С Мюзик Фактъри“. Друг, че я изпълнявала бандата на Лиза Лиза. Независимо кой е прав, ентусиазмът ти бил зарàзен. Съвсем скоро малкото пространство, отредено за дансинг, се изпълнило с танцуващи.
Тази вечер като че ли нямало определено момче, към което да проявяваш предпочитание. Всичките ти приятели са заявили на шерифа, че си танцувала, защото си обичала танците, а не защото си се опитвала да привличаш мъже. (Значи, не си била зла изкусителка, макар че шерифът доста се постара, за да ти създаде подобен образ.)
В 22,38 казваш на Нанси, че имаш главоболие и ще се прибереш в общежитието. Тя е сигурна, че това е точният час, тъй като е погледнала часовника си. Предлага ти да останеш до единайсет, след което да си тръгнете заедно. Обясняваш ѝ, че не можеш да чакаш толкова дълго, и я молиш да бъде тиха, когато влиза в стаята.