— Ще ви покажа. — Клеър не се помръдна. Всички се вторачиха в нея и зачакаха. Имаше нещо друго, което трябваше да направи. Много други неща.
Списъкът. Усети как мозъкът ѝ прищрака като ключ за осветление.
Тя се обърна към майка си.
— Би ли помолила хората от кетъринговата фирма да дарят храната на някой приют? Обади се на Тим и му кажи, че ще поемем разходите за лечението му. Сигурна съм, че застраховката ни ще ги покрие. — Къде пазеха документите? Клеър дори не знаеше кой е агентът им.
— Госпожо Скот? — До капитан Мейхю беше застанал някакъв друг мъж. Той бе с няколко сантиметра по-висок и малко по-добре облечен от останалите. Шлиферът му беше по-хубав, костюмът по-качествено ушит, а лицето гладко избръснато. Непринудеността, която излъчваше, би трябвало да успокои Клеър, но имаше нещо в него, което я караше да се чувства неспокойна, насиненото му око правеше погледа му да изглежда неприятен.
Мъжът посочи нараненото място с усмивка.
— Жена ми не обича да ѝ противореча.
— Домашното насилие е доста забавно нещо — намеси се Хелън. Тя забеляза притеснения вид на дъщеря си. — Ще бъда в кухнята, ако се нуждаеш от мен.
Мъжът с насиненото око предприе нов подход:
— Извинете ме, госпожо Скот. Казвам се Фред Нолан. Можем ли да поговорим, докато ни водите към охранителната система?
Стоеше прекалено близо до Клеър и тя почувства нужда да отстъпи крачка назад.
— От тук. — И тръгна към гаража.
— Чакайте. — Нолан постави длан върху ръката ѝ. Палецът му притисна меката вътрешна страна на китката ѝ. — Значи, контролното табло за охранителната ви система е в гаража?
Клеър никога не беше изпитвала подобна мигновена, интуитивна неприязън към друго човешко същество. Погледна надолу към ръката му и ѝ се прииска кожата му да се вледени.
Нолан схвана намека и пусна китката ѝ.
— Както казах, от тук.
Едва се сдържа да не потрепери, когато продължи към гаража. Мейхю вървеше до нея. Нолан ги следваше по петите. Прекалено отблизо. Беше не просто неприятен, бе някак си противен. Приличаше повече на гангстер, отколкото на полицай, ала очевидно бе добър в работата си. Клеър не беше извършила никакво престъпление — поне напоследък, — но той бе успял да я накара да се чувства виновна.
— Обикновено охранителните системи се намират в същинската част на къщата — подхвърли Нолан.
— Невероятно — измърмори Клеър. Усети пулсиране в слепоочията. Може би обирът беше истински Божи дар. Вместо да прекара следващите четири часа, забавлявайки опечалените от загубата на Пол, щеше да изтърпи половин час с този задник, преди да изрита всички от къщата си, да вземе няколко валиума и да си легне.
Поради някакви сложни причини, беше се опитал да ѝ обясни Пол, охранителните компютърни устройства бяха в гаража, който представляваше самостоятелна двуетажна постройка, в същия стил като къщата. Кабинетът на Пол на втория етаж бе снабден с малка кухня, два килера и баня. Шегуваха се, че мястото е по-приемливо от хотелска стая, ако някога Клеър го изпъдеше от къщата.
— Госпожо Скот, имате ли нещо против да ви попитам, защо алармата е била изключена? — Въпросът дойде от Мейхю. Той беше извадил бележник и химикал. Раменете му бяха увиснали, сякаш някой го бе накарал да имитира герой от роман на Реймънд Чандлър.
— Винаги изключвам алармата, когато идва фирмата за кетъринг — отвърна Клеър. — Портата беше затворена.
Мустакът на капитана потрепна.
— Хората от фирмата разполагат ли с кода за нея?
— И с ключ за къщата.
— Някой друг има ли ключ?
Въпросът ѝ се стори доста странен или може би беше раздразнена, че Фред Нолан продължаваше да ѝ диша във врата.
— Защо им е на крадците да чупят стъклото на вратата, ако притежават ключ?
Мейхю вдигна поглед от бележника си.
— Въпросът е рутинен. Ще се наложи да разпитаме всички, които имат достъп до къщата.
Клеър усети гъделичкане в гърлото. Отново започна да се чувства като премазана. Това бе едно от нещата, дето Пол със сигурност знаеше. Все пак се опита да отговори:
— Домашните прислужници, хората от поддръжката, асистентът на Пол, партньорът му, майка ми. Мога да потърся имената и телефоните.
— Майка ви — обади се Нолан — е доста своенравна.
Клеър въведе кода на малката клавиатура на алармата на гаража с четири клетки. Тежката дървена врата се плъзна тихо на релсите си. Тя забеляза как очите на мъжете се впиха в бляскавата ламперия. Подът беше от искрящо бели и черни гумени плочи. Бяха монтирани рафтове за всичко — ръчни инструменти, удължители, тенис ракети, стикове за голф, баскетболни топки, слънчеви очила, обувки. Работната маса на Пол заемаше едната част на помещението. Имаше уред за зареждане на различни устройства, минихладилник, плосък телевизор и климатик за горещите летни дни.