Клеър кликна върху него. Очакваше да намери схеми и чертежи, но изведнъж малката иконка iMovie започна да подскача.
— Ау — възкликна тя, защото първоначално не разбра какво точно вижда. След това се усмихна за първи път, откакто Змията им нареди да не мърдат.
Пол бе гледал порно на компютъра си.
Не просто порно.
Извратено порно.
Млада жена с кожено бюстие беше прикована с вериги към бетонена стена. Около врата си имаше кучешка яка с шипове. Ръцете и краката ѝ бяха разпънати като на кръст с формата на буквата „Х“, а кожените ѝ панталони без дъно се впиваха в кожата ѝ. Тя издаваше пискливи, плашливи звуци, по-характерни за възбудена еротична актриса от 70-те години на миналия век, отколкото за уплашена жена от настоящето.
Клеър погледна с виновно изражение към отворената врата на кабинета на Пол. Спря звука, ала остави филма да върви.
Жената се намираше в мръсна стая и Клеър се смути още повече от това, че Пол е проявил интерес към подобно нещо. Очевидно беше млада, но не и шокиращо млада. Кестенявата ѝ коса бе подстригана късо. Миглите ѝ бяха обилно покрити със спирала. Яркочервеното червило правеше устните ѝ да изглеждат по-големи, отколкото бяха в действителност. Имаше малки гърди, ала фантастични крака. Пол винаги бе харесвал краката на Клеър, дори когато носеше мониторинговата гривна на глезена.
Всъщност особено харесваше монитора на глезена ѝ, което беше най-ексцентричното у него, преди да се отнесе необяснимо грубо с нея в онази уличка.
А сега и този странен филм.
Изведнъж мъжка глава изпълни целия екран. Мъжът носеше кожена ски маска с отворени ципове на устата и очите. Усмихна се на камерата. Имаше нещо обезпокоително в начина, по който червените му устни контрастираха с металните зъби на ципа, макар Клеър да се съмняваше, че Пол е обръщал голямо внимание на мъжа.
Фокусът се размаза, след което картината отново се проясни. Усмивката изчезна. Мъжът тръгна към момичето. Клеър видя, че еректиралият му пенис стърчи от тесните кожени панталони. Държеше мачете в ръката си. Дългото острие блестеше на светлината, която се лееше от тавана. Спря на няколко крачки от момичето.
Мачетето се изви във въздуха.
Клеър изстена.
Мачетето се стовари върху шията на жената.
Клеър изстена отново.
Мъжът издърпа острието. Пръсна кръв навсякъде — върху стените, върху мъжа, върху камерата.
Клеър се наведе напред, не можеше да отлепи поглед от екрана.
Истинско ли беше това? Наистина ли се е случило?
Тялото на жената се сгърчи, ръцете и краката ѝ изпънаха веригите, главата ѝ се килна на една страна. По гърдите ѝ потече кръв и образува локва на пода.
Мъжът започна да я чука.
— Госпожо Скот?
Клеър така се стресна, че столът ѝ се удари в стената.
— Горе ли сте? — Фред Нолан се качваше по стълбите.
Тя взе да натиска бутоните на клавиатурата в отчаян опит да спре филма.
— Ехо? — Стъпките на Нолан се приближаваха. — Госпожо Скот?
Клеър стовари пръст върху контрол бутона и бясно заблъска „Q“-то, за да излезе от програмата. Наизскачаха прозорци за грешка. Тя грабна мишката и започна да ги затваря един по един. Колелцето в цветовете на дъгата се появи на екрана.
— Мамка му! — изсъска.
— Госпожо Скот? — Фред Нолан стоеше на прага на отворената врата. — Всичко наред ли е?
Клеър погледна към компютъра. Мили боже. На десктопа отново нямаше нищо. Едва овладя гласа си да не трепери.
— Какво има?
— Просто исках да се извиня за преди малко.
Клеър кимна, боеше се да говори, нямаше си доверие.
Нолан огледа помещението.
— Хубав кабинет.
Тя се опита да не премигва, защото всеки път, щом затвореше очи, виждаше момичето от филма. Мъжа. Кръвта.
— Както и да е. — Полицаят пъхна ръце в джобовете си. — Исках да ви кажа, че разговарях с детектив Реймън относно случая със съпруга ви.
Наложи се Клеър да си прочисти гърлото няколко пъти, преди да изрече:
— Какво?
— Детектив Реймън от полицията в Атланта. Говорили сте с него в нощта, когато съпругът ви е бил убит, нали?
Тя затаи дъх, мъчейки се да се успокои.
— Да.
— Държа да знаете, че проверихме всички възможни версии и не изглежда да има връзка между случилото се със съпруга ви и нахлуването в дома ви.
Клеър кимна. Изпита силна болка в челюстта от стискането на зъби.
Нолан отново обходи кабинета с поглед.