— Супер! Ще го направя до три часà днес. — Тя беше изключително добра в определянето на собствените си срокове. — Слушай, поддържаш ли все още връзка с бандата си?
Лидия сложи крак на газта.
— Мина ми през ума, когато каза, че си израснала в Атънс. Аз учих в Джорджийския университет.
Трябваше да се сети, пастелните пуловери на Пенелопи и свиркаджийското свиване на устните бяха достатъчно красноречиви.
— Гледала съм ви безброй пъти. Лиди и Лъжиците, нали така беше? Господи, какви времена бяха. Какво се случи с тези момичета? Вероятно са се омъжили и имат един тон деца…
— Аха. — Само дето са в затвора, всяка разведена по четири пъти и носи перфокарта от Женския здравен център в портмонето си, за да направи десетия аборт безплатно. — Вече сме просто група стари дами.
Пенелопи продължаваше да блокира вратата.
— Ще ги попиташ, нали? Дий ще е много развълнувана да види майка си на сцената.
— О, ще бъде страшно развълнувана. Ще ти пратя имейл, става ли? — Трябваше да се разкара от тук, независимо дали със здрава врата, или не. Махна си крака от спирачката. Пенелопи понечи да тръгне успоредно с нея. — Време е да потеглям. — Направи ѝ знак да се пази. — Трябва да затворя вратата. — Сложи крак на газта.
Най-накрая Пенелопи се отдръпна, за да не бъде съборена.
— Ще чакам имейла ти!
Лидия настъпи газта толкова силно, че миниванът кривна на една страна. Господи, днес наистина ѝ беше ден за припомняне на лайняното минало, което се бе изсипало в краката ѝ като топъл кравешки тор. Щеше да е забавно да срещне Пенелопи Уорд с бандата. Щяха да я изядат жива. Буквално. Последния път, когато Лъжиците бяха заедно в една стая, две от тях се озоваха в болницата с тежки наранявания от ухапване.
Това ли беше първият път, в който Лидия бе арестувана? Със сигурност първият, в който баща ѝ плати гаранцията, за да я измъкне от ареста. Сам Каръл беше огорчен и съкрушен. Естествено, на този етап от живота бяха останали много малко парчета от сърцето му, дето можеха да бъдат разбити. Джулия беше изчезнала преди пет години. Баща ѝ бе прекарал пет години, изтъкани от безсънни нощи. Пет години постоянна мъка. Пет години, в които си представяше какви ужасни неща могат да се случат с най-голямата му дъщеря.
— Татко — въздъхна Лидия. Искаше ѝ се да беше живял достатъчно дълго, за да я види как влиза в правия път. Наистина ѝ се искаше да бе дочакал Дий. Щеше да се влюби в сухото ѝ чувство за хумор. Може би мисълта за внучката, усещането да я държи в ръцете си биха накарали слабото му, разбито сърце да бие още няколко години.
Лидия спря на червен светофар. Вдясно имаше „Макдоналдс“. Така и не бе отишла до тоалетната, но знаеше, че ако влезе вътре, ще поръча цялото меню. Вторачи се в червеното, докато се смени. И натисна газта.
След петнайсет минути зави към „Магнолия Хилс Мемориъл Гардънс“. Каза на Пенелопи Уорд, че отива на погребение, а по-скоро се чувстваше все едно щеше да ходи на парти за рожден ден. За нейния рожден ден. Лидия, която вече не се налагаше да се притеснява от Пол Скот, беше на четири дни.
Трябваше да си вземе шапка.
Дъждът се усили веднага щом излезе от минивана. Отвори багажника и намери чадър, който все още бе здрав. Ръбът на роклята ѝ се намокри. Огледа гробището, приличащо на градина, хълмисто и осеяно с магнолии, точно както го рекламираха. Измъкна лист хартия от чантата си. Лидия обожаваше интернет. С Гугъл Ърт можеше да открие къщите на Майките, да види колко бяха платили за идиотските си дизайнерски градини и което беше най-важното днес, да си разпечата карта, за да я отведе до гроба на Пол Скот.
Пътят бе доста по-дълъг, отколкото очакваше, и естествено, дъждът продължаваше да се усилва. Подир десетминутно следване на картата, която се оказа неточна, Лидия осъзна, че се е изгубила. Извади телефона си и провери отново информацията в Гугъл. После опита да намери местоположението си на картата. Според мигащата синя точка трябваше да върви на север. Тя зави натам. Направи няколко крачки и точката ѝ показа да тръгне на юг.
— Майка му стара — измърмори, ала в миг погледът ѝ се натъкна на един гроб два реда по-нагоре.
СКОТ.
Пол беше израснал в предградията на Атънс, но роднините на баща му произхождаха от Атланта. Родителите му бяха погребани редом с поколения членове на семейство Скот. Веднъж бе казал на Лидия, че те дори са се били от двете страни по време на Гражданската война.
Пол просто беше получил своето двуличие по честен начин.
На гроба му имаше малък мемориален маркер, който приличаше повече на табела, каквато човек можеше да види забита в зеленчукова градина. Зелен боб. Зеле. Садистично копеле.