— Това беше забавно. — Лидия вдигна чадъра си и понечи да си тръгне. — Нека повече не го правим.
Клеър се завъртя.
— Да не си посмяла да ми се изплъзнеш.
— Да ти се изплъзна? — Думата ѝ подейства възпламеняващо. — Смяташ, че аз ти се изплъзвам?
— Буквално те спрях да се изпикаеш на гроба на съпруга ми.
Лидия не можеше да говори повече в курсив.
— Трябва да се радваш, че не се изсрах на него.
— Господи, толкова си тъпа.
— А ти си шибана кучка. — Лидия се врътна и се отправи към минивана си.
— Чакай, не си тръгвай.
Тя запраши напряко през гробовете, защото знаеше, че токчетата на сестра ѝ ще затънат в мократа трева.
— Върни се. — Клеър я настигаше. Бе свалила обувките си. — Лидия. За бога, спри.
— Какво? — Обърна се толкова рязко, че чадърът ѝ удари главата на сестра ѝ. — Какво искаш от мен, Клеър? Ти направи своя избор — двете с мама го направихте. Не можеш да очакваш да ти простя сега, след като той е мъртъв. Това не променя нищо.
— Да ми простиш на мен? — Клеър беше толкова разгневена, че гласът ѝ се разтрепери. — Смяташ, че аз съм тази, която има нужда от прошка?
— Казах ти, че съпругът ти се опита да ме изнасили, а твоят отговор беше да се разкарам от къщата ти, преди да си се обадила на ченгетата.
— Мама също не ти повярва.
— Мама също не ти повярва — повтори подигравателно Лидия. — Мама мислеше, че си девствена в осми клас.
— Не знаеш абсолютно нищо за мен.
— Знам, че избра мъж, когото чукаше от няма и две секунди, пред собствената си сестра.
— Това кога беше, преди или след като открадна парите от портмонето ми? Или от под матрака ми? Или от кутията ми за бижута? Преди или след като ме излъга, че си „заела“ колата ми? Преди или след като ми каза, че не си заложила стетоскопа на татко, но на мама ѝ се обадиха от заложната къща, защото разпознали името му? — Клеър избърса дъжда от очите си. — Знам, че беше преди да ми откраднеш кредитната карта и да натрупаш дългове за тринайсет хилядарки. Как беше в Амстердам, Лидия? Наслади ли се на всички кафенета?
— В интерес на истината се насладих. — Тя все още пазеше сувенира във формата на малка къща край канала, който стюардесата в първа класа ѝ бе дала. — Забавляваше ли се, обръщайки гръб на единствената сестра, която ти беше останала?
Клеър стисна силно устни. Очите ѝ хвърляха огън и жупел.
— Боже, с тази физиономия си досущ като мама.
— Млъквай.
— Това е доста зряло. — Лидия можеше да усети незрелостта в собствения си глас. — Цялата тая работа е една идиотщина. Водим същия спор, както преди осемнайсет години, само дето сега стоим под дъжда.
Клеър заби поглед в земята. За първи път не беше сигурна в себе си.
— Лъга ме през цялото време, за всичко.
— Смяташ, че бих излъгала за това?
— Била си надрусана, когато те е карал у дома.
— Така ли ти каза Пол? Защото той ме взе от ареста. Там няма как да се надрусаш. Не е възможно.
— Била съм в ареста, Лидия. Хората, които искат да се дрогират, намират начин да го сторят.
Сестра ѝ изпръхтя от смях. Превзетата Клеър с нейните скъпи обувки беше ходила в ареста, колкото тя бе ходила на Луната.
— Той дори не беше привлечен от теб — изсъска вдовицата.
Лидия се вгледа внимателно в лицето ѝ. Вече бяха обсъждали тази тема, ала тоя път думите не звучаха толкова уверено.
— Съмняваш се в него.
— Не е така. — Клеър отмахна кичур мокра коса от лицето си. — Просто чуваш онова, което искаш да чуеш. Както винаги.
Сестра ѝ лъжеше. Лидия можеше да го почувства до мозъка на костите си. Стоеше тук, подгизнала от дъжда, и лъжеше.
— Пол нарани ли те? Затова ли е всичко? Не си могла да го кажеш, докато беше жив, но сега…
— Никога не ме е наранявал. Той беше добър съпруг. Добър човек. Грижеше се за мен. Караше ме да се чувствам сигурна. Обичаше ме.
Лидия не отговори. Остави тишината да се наслои. Продължаваше да не вярва на сестра си. Клеър беше също толкова лесна за разчитане на тия години, колкото и като дете. Нещо я тревожеше и то явно бе свързано с Пол. Веждите ѝ се извиваха по странен начин, точно както на Хелън, когато беше разстроена.
Не бяха говорили от близо две десетилетия, но Лидия беше наясно, че сестра ѝ е доста твърдоглава при подобни спорове. Опита се да смени темата.
— Следиш ли случая с Ана Килпатрик?
Клеър изпръхтя, все едно отговорът бе очевиден.
— Разбира се, че да. Както и мама.
— И мама? — Лидия наистина беше изненадана. — Тя ли ти каза?
— Не, но знам, че го следи. — Клеър пое дълбоко въздух, след което го изпусна. Погледна към небето. Дъждът беше спрял. — Мама не е безсърдечна, Лидия. Справя се с проблемите по свой си начин. — Тя не продължи. Татко също се справяше по свой си начин с тях.