— Искам отново да се чувствам нормална — призна ми веднъж. — Може би ако съм достатъчно силна, наистина ще се случи.
Майка ти е една от най-силните и най-умни жени, които някога съм срещал, но загубата я съкруши. Жизнената, хаплива, остроумна, противоречива личност, за която се ожених, потъна в мълчание. Тя би ти казала, че е тъгувала прекалено дълго за теб, че е позволила на страданието и себеомразата да я завлекат в онази черна яма, около която продължавам да кръжа. Ако действително се е озовала там, то е било временно. Някак си майка ти успя да откъсне парче от някогашната си същност и да го захвърли. Тя твърди, че тази изтръгната, окаяна половина все още я следва на почетно разстояние, готова да поеме контрола в момента, в който се препъне.
Само благодарение на силата на волята си съумява да не го стори.
Когато сподели с мен, че ще се омъжва за друг, думите ѝ бяха:
— Не мога да жертвам двете дъщери, които ми останаха, заради онази, която никога вече няма да видя.
Тя не ми каза, че обича този мъж. Не ми каза, че той я вълнува или че се нуждае от него. Заяви ми, че се нуждае от нещата, дето може да ѝ осигури: стабилност, дружба, чаша вино вечер, без поглъщащото чувство на тъга.
Не се гневя на този мъж, че зае мястото ми. Не го мразя, защото не искам и сестрите ти да го мразят. Изключително лесно е за разведен родител да превърне повторния брак в гладък преход за своите деца. Просто си държиш устата затворена и им показваш, че всичко ще бъде наред.
Наистина чувствам, че ще е така — поне за останалата част от моето семейство.
Майка ти винаги е преценявала добре хората. Мъжът, който избра, е мил със сестрите ти. Той ходи на бунтарските, смущаващи концерти на Пепър и обръща внимание на Клеър. Не мога да му завиждам, че посещава родителско-учителските срещи, че дълбае тикви и украсява коледната елха. Двамата пътуват до Обърн веднъж месечно, за да видят сестрите ти (знам, миличка, но не е възможно да ходят в Джорджийския университет, защото им напомня прекалено много за теб). Не мога да виня майка ти, че продължи напред, а аз пуснах корени в миналото. Аз я направих вдовица. Да я помоля да остане с мен, бе все едно да я накарам да легне с мен в гроба.
Предполагам, че шерифът ѝ се е обадил да дойде, понеже ако зависеше от мен, щях да си стоя в килията, докато не го принудех да ми повдигне обвинение или да ме пусне. Опитвах се да докажа нещо. Майка ти ми заяви, че ако съм се опитвал да докажа, че съм инат задник, определено съм успял.
Само ти от всички би прозряла, че тази реплика означава, че все още ме обича.
Ала ясно ми даде да разбера, че за нея нещата между нас са приключили. Не искаше повече да чува за напразните ми разследвания, за налудничавите ми проучвания, за срещите ми с непознати в тъмни ъгълчета и за разпитите на млади жени, принадлежали към някогашното ти обкръжение, които вече са омъжени, започнали са работа и са създали семейства.
Трябва ли да я виня за това? Трябва ли да ѝ се сърдя, че се отказа от моите вятърни мелници?
Ето защо бях арестуван:
Има един мъж, който работи в „Тако Стенд“. Сега е управител, но в деня, в който изчезна, чистел масите. Хората на шерифа провериха алибито му, ала една от твоите приятелки, Кери Ласкала, ми каза, че го е чула да разправя на някакво парти, че те е видял на улицата в нощта на 4 март 1991 година.
Всеки баща би потърсил този мъж. Всеки баща би го проследил, би му показал какво е чувството някой по-силен, гневен и решен да те отведе на някое усамотено място да върви по петите ти.
Може би изглежда като измъчване, но по-скоро е разследване на престъпление.
Майка ти отбеляза, че този човек може да си наеме адвокат. Каза ми, че следващия път, когато се появят хъкълберитата, ще е със заповед за арест.
Хъкълберита.
Това беше една от думите на майка ти. Лепна този прякор на шериф Карл Хъкаби на третата седмица от разследването, а до третия месец започна да го използва за всички в униформа. Може би помниш шерифа от онзи ден на карнавала. Той е груба версия на Барни Файф21, с гъст мустак, който поддържа като по конец, и бакенбарди, които сресва толкова често, че се виждат браздите, оставени от зъбите на гребена му.
Ето какво смята Хъкълбери: в нощта, в която изчезна, Такото е бил с баба си в старческия дом.
Няма списък с влезлите и излезлите на рецепцията. Няма никакъв запис. Няма камери. Няма други свидетели освен баба му и една сестра, проверила катетъра на старицата около единайсет часа същата вечер.