Отново затрака с химикала. Наблюдаваше как подскача между пръстите ѝ. Работната маса беше покрита с бамбук. Проклетото нещо бе изключително здраво. Изкушаваше се да вземе пример от Лидия и да го препикае цялото.
Лидия.
Господи, какъв шамар в лицето беше да види сестра си след всички тези години. Нямаше намерение да казва на майка си за срещата, предимно защото Хелън имаше достатъчно тревоги около убийството на Пол и обира. А и не можеше да отрече иронията в това, че по-малко от година след като семейството скъса връзките с Лидия, тя най-накрая бе успяла да се изчисти. Благодарение на издирването на Джулия и плащането на гаранциите, адвокатите и престоя на Лидия в клиники за наркомани Сам Каръл беше банкрутирал, когато отне живота си.
Само заради този грях Клеър трябваше да отреже сестра си, а и тогава тя обвини Пол, че се е опитал да я изнасили, което беше последната капка.
Пол нарани ли те?, попита я Лидия на по-малко от три метра от гроба му. Затова ли е всичко?
Клеър знаеше какво означава „всичко“. Съмнение. Съмняваше се в съпруга си заради онова, дето бе открила на компютъра му. Мина ѝ през ума, че щом Пол е гледал насилие, е можел да го приложи и на практика, което си беше глупава връзка, тъй като милиони млади хора играеха на изпълнени с насилие видеоигри, но само шепа от тях тръгваха да трепят в действителност.
Въпреки това Пол ѝ бе казал веднъж, че няма такова нещо като „съвпадение“.
— Законът за големите числа гласи, че при достатъчно голям брой примери може да се случи всичко.
Клеър погледна към трите неща, които бе написала на листа.
Случайно?
Още файлове?
Истинен ли е?
В момента само един от тези възмутителни въпроси можеше да получи отговор.
Тя тръгна нагоре по стълбите, преди да се е разколебала. Въведе кода, за да отвори вратата на кабинета на Пол. Агент Нолан беше направил коментар за многото кодове в къщата, но съпругът ѝ бе улеснил нещата, използвайки вариации на рождените им дати.
Кабинетът изглеждаше по същия начин като вчера. Клеър седна зад бюрото. Подвоуми се, преди да посегне към клавиатурата. Беше избор ала червено хапче/синьо хапче. Наистина ли искаше да разбере дали има още файлове? Пол вече бе мъртъв. Какъв беше смисълът?
Наведе се над клавиатурата. Трябваше да знае.
Ръката ѝ бе изненадващо стабилна, докато движеше мишката по десктопа и кликна върху папка „Работа“.
Колелцето в цветовете на дъгата започна да се върти, ала вместо списък с файлове се появи бяла кутийка.
СВЪРЗВАНЕ КЪМ ГЛАДИАТОР?
Под въпроса имаше ДА и НЕ бутони. Клеър се зачуди защо вчера не беше излязъл този прозорец. Спомняше си вяло, че натисна ЗАТВОРИ на много съобщения, чувайки агент Нолан да се качва по стълбите. Очевидно едно от нещата, които бе затворила, беше тоя „Гладиатор“.
Тя опря лакти на бюрото и се загледа в думите. Дали това не беше знак, че е по-добре да спре? Пол ѝ имаше пълно доверие — прекалено даже, предвид аферите ѝ, защото Адам Куин съвсем не беше първият. Нито пък последният, ако трябваше да е брутално честна; неслучайно барманът Тим се бе разделил със съпругата си.
Опита се да призове вчерашната смазваща вина, но угризенията ѝ бяха затрупани под пясъците на грозните картини, които откри на компютъра на мъжа си.
— Гладиатор — изрече на глас. Не можеше да се сети защо думата ѝ звучеше позната.
Плъзна мишката и кликна върху бутона ДА.
Екранът се промени. Появи се ново съобщение: ПАРОЛА?
— Мамка му. — Още колко по-трудно щеше да става? Зачука с пръст по мишката, докато се взираше в прозорчето.
Всички системни пароли представляваха комбинация от мнемоника и дати. Клеър набра YALAPC22, последвано от 111176, рождената дата на Пол.
Черен триъгълник с удивителен знак в центъра му показа, че паролата е грешна.
Пробва още няколко вариации, като използва своята рождена дата, годишнината от сватбата им, деня, в който се срещнаха в компютърната зала, деня, в който излязоха за първи път и правиха секс, тъй като тя не се преструваше на недостъпна, щом си го беше наумила.
Нищо не проработи.
Озърна се наоколо и се запита дали не пропуска нещо.
— Ти гледаш стола, на който Пол чете — опита Клеър. — Ти гледаш канапето, на което Пол си подремва. — Нищо. — Ти гледаш компютъра, пред който Пол си прави чекии.
Облегна се назад. Точно срещу бюрото на съпруга ѝ бе картината, която му подари за третата годишнина от сватбата им. Беше я нарисувала сама от една снимка на къщата от детството му. Майката на Пол я бе направила откъм задния им двор. Масата за пикник бе украсена за рожден ден. Клеър не беше майстор на лицата, така че малкият Пол представляваше едно петънце.