Когато Зейн най-после заспа, Толи реши да се изкъпе. Фаусто и обясни как да стигне до потока от другата страна на планината, скован от лед по това време на годината, но достатъчно дълбок, за да се потопи цялата.
— Само си вземи яке с термостат — каза той. — Иначе ще замръзнеш, преди да успееш да се върнеш обратно.
Толи беше готова по-скоро да умре от студ, отколкото да вони. Ето защо се нуждаеше от нещо много повече от обтриване с мокра кърпа, за да се почувства пак чиста. Искаше да остане и за малко сама. Освен това се надяваше шокът от ледената вода да възстанови самообладанието й, за да събере кураж и да говори с Давид.
Докато се спускаше надолу със сърфа в бистрия въздух на късния следобед, Толи се изуми колко чисто и сияйно е всичко наоколо. Все още не можеше да повярва, че не е взела истинско хапче — чувстваше се газирана както обикновено. Мади беше измърморила нещо за „плацебо ефект“ — щом вярваш, че си излекуван, това е достатъчно да оправи мозъка ти. Но Толи знаеше, че има и нещо друго, освен това.
Зейн я промени. Още от първата им целувка, даже преди лекарството, неговото присъствие я караше да се чувства газирана. Толи се запита дали изобщо има нужда от лекарство, или може да поддържа това състояние сама. Мисълта, че ще се наложи да погълне същото хапче, което сега унищожаваше мозъка на Зейн, не я изпълваше с въодушевление, дори ако веднага след това изпие и антихапче. Защо просто не си спести и двете и не разчита на магията на Зейн? Двамата можеха взаимно да си помогнат — той да възстанови връзките в мозъка си, а Толи да се пребори с красивия ум.
Двамата заедно стигнаха дотук все пак. Даже преди хапчетата, те вече бяха се променили, влияейки си един на друг.
Давид, разбира се, също беше спомогнал за промяната на Толи. Докато двамата бяха в Мъглата, именно той я убеди да остане в дивото, нещо повече — да бъде грозна за цял живот, като се откаже от бъдещето си в града. Целият й свят се преобърна за тези две седмици в Мъглата, започвайки с какво? С първата целувка между нея и Давид.
— И това ако не е късмет! — промърмори под нос Толи. — Спящата красавица с двама принца.
Но какво трябваше да прави от тук нататък? Да избира между Давид и Зейн? Особено сега, когато и тримата живееха във форт „Мъглата“? Не беше никак честно да се окаже в това положение. Толи едва си спомняше Давид, когато срещна Зейн — но не по нейно желание бяха заличили спомените й, в края на краищата.
— Приемете отново моите благодарности, д-р Кейбъл — каза гласно тя.
Водата изглеждаше наистина студена.
Толи лесно проби тънкия лед и сега боязливо гледаше клокочещия поток под него. Може пък лошата миризма да не беше най-лошото нещо на света. Нали пролетта ще дойде след някакви си три-четири месеца.
Тя потрепери и увеличи температурата на взетото назаем яке, после въздъхна и започна да се съблича. Е, поне нямаше съмнение, че тази ледена баня ще й подейства много газиращо.
Толи размаза течния сапун по себе си и втри малко в косата си, преди да скочи във водата, разчитайки да се задържи поне десет секунди в замръзналия поток. Знаеше отлично, че се налага да скочи — никакво предварително топене само на единия крак, или пък бавно влизане във водата. Само силата на гравитацията щеше да я удържи, щом веднъж кожата й докосне студената вода.
Тя си пое дълбоко въздух, задържа го и скочи в потока.
Ледената вода я стисна като в менгеме, изкара въздуха от дробовете й и скова мускулите й. Тя уви ръце около себе си и се сви на кълбо в плиткия басейн, но студът прониза плътта и стигна чак до мозъка на костите.
Толи правеше усилие да си поеме въздух, но успяваше само хрипливо и плитко да диша, а тялото й се тресеше, сякаш беше счупено на две. С титанично усилие на волята тя потопи глава под водата, заглушавайки звуците на света, хрипливото си дишане и клокоченето на потока, което се превърна в глухо буботене. Започна бясно да трие косата си с треперещи ръце.
Когато главата й отново изскочи на повърхността, Толи си пое дълбоко въздух и установи, че се смее — всичко наоколо беше станало необикновено светло и чисто; светът сега беше много по-газиран, отколкото можеха да го направят чаша кафе или бутилка шампанско; сетивата й — много по-изострени в сравнение с мига, когато пропадаше със сърфа и земята летеше шеметно срещу нея. Тя полежа за миг във водата, удивявайки се на всичко наоколо — на ясното небе, на съвършенството на близкото голо дърво.