Толи си спомни първото си къпане в студена вода на път за Мъглата. И как то промени гледната й точка към света — още преди операцията, още преди да срещне Давид и когато изобщо не подозираше за съществуването на Зейн. Още тогава съзнанието й започна да се променя и тя за първи път осъзна, че на природата не й е нужна операция, за да стане красива, тя просто беше красива.
Може би и на нея не й трябваше красив принц, за да остане будна — нито пък грозен, ако това изобщо имаше значение. Толи се беше излекувала и без хапче и стигна чак дотук съвсем сама. Не беше чувала досега някой да е успял да избяга от града два пъти.
Възможно е открай време да си е газирана, просто това да е лежало скрито някъде дълбоко в нея. И е достатъчно да се влюби в някого, да поживее в дивото или просто да се хвърли в ледената вода, за да изскочи то на повърхността.
Толи все още лежеше в потока, когато го чу: дрезгав вик, който идваше откъм небето.
Изпълзя бързо от водата и вятърът навън, който я преряза, й се стори дори по-студен от ледения бързей. Хавлиените кърпи се бяха втвърдили от студа и тя все още се опитваше да се подсуши, когато сърфът изскочи пред нея и спря на няколко метра.
Давид едва ли забеляза, че е гола. Той скочи от дъската и се втурна към нея, стискайки нещо в ръка. Закова се до купчината струпани на брега вещи и размаха уреда — сканираше за следачи, досети се тя.
— Не си ти — каза най-накрая той. — Знаех си, че не си ти.
Толи навлече дрехите си.
— Но нали ти вече…
— Сигналът току-що се появи от нищото, предава нашите координати. Прихванахме го с радиото, но още не сме го локализирали. — Той сведе очи към вещите й, лицето му още светеше от огромно облекчение. — Но не ти си го донесла.
— Разбира се, че не съм. — Толи седна, за да нахлузи ботушите си. Разтуптяното й сърце постепенно изтикваше студа от тялото й. — Не сканираш ли всички, които се присъединяват към вас?
— Да, но бъгът има и латентен период — започва да изпраща сигнал само ако някой го активира; освен това може да е програмиран да се задейства в точно определен момент. — Погледът му обходи хоризонта. — Извънредните скоро ще са тук.
Тя се изправи.
— Значи бягаме.
Той поклати глава.
— Не можем да отидем никъде, преди да го открием.
— Защо? — Тя си сложи противоударните гривни.
— Отне ни месеци наред, докато се снабдим с всички необходими провизии, Толи. Сега не можем просто така да ги изоставим, не и след като ти и кримитата се присъединихте към нас. Но не знаем какви предпазни мерки да вземем, докато не открием източника на сигнала. А той като че ли идва отвсякъде.
Толи вдигна раницата си, щракна с пръсти и сърфът й се издигна във въздуха. Когато стъпи върху него с все още прояснен от студената баня ум, тя се сети за нещо, което чу тази сутрин.
— Зъбобол — каза тя.
— Какво?
— Зейн беше в болницата преди две седмици. Вътре в него е.
Следачът
Двамата се понесоха обратно към планината, преодолявайки с усилие гравитацията при всеки вираж. Толи летеше първа, убедена, че подозренията й са основателни. Лекарите в болницата бяха приспали Зейн за няколко минути, докато оправят счупената му ръка. Сигурно точно тогава са поставили и следача в зъбите му. Естествено градските лекари не биха направили подобно нещо на своя глава — това беше работа на „Извънредни ситуации“.
Когато пристигнаха, в лагера цареше хаос. Новите мъгляни и кримитата сновяха като мравки навън и навътре през вратата на обсерваторията, мъкнеха екипировка, дрехи и храна и ги трупаха на две купчини пред Крой и Мади, които бясно махаха със скенерите над всеки предмет. Други трескаво отново опаковаха провереното, готови да отлетят веднага, щом открият следача.
Толи вирна носа на сърфа, издигна се високо и кацна далече от хаоса, право върху напукания купол. Когато дъската стигна максимална височина, левитаторите леко поддадоха, после отново се стабилизираха, защото магнитите откриха металната конструкция на обсерваторията.
Отворът в купола беше достатъчно широк, за да се промъкне през него и Толи се понесе право надолу през димния стълб над огъня, приземявайки се точно край импровизираното легло на Зейн.
Той я погледна със слаба усмивка.
— Отлично изпълнение, Толи.