Тя приклекна край него.
— Кой зъб те боли?
— Какво става? Всички са се побъркали.
— Кой зъб те боли, Зейн? Трябва да ми го покажеш.
Той се намръщи, но пъхна треперещ пръст в устата си, опипвайки внимателно дясната страна. Толи му блъсна ръката и разтвори още по-широко устата му, а той заскимтя недоволно.
— Шшт! Ще ти обясня всичко след минутка.
Видя го дори на мъждивата светлина — един зъб беше издаден по-напред от останалите и емайлът му не бе така съвършено бял — доста прибързано свършена стоматологична работа, разбира се.
Сигналът идваше от Зейн.
От пронизителното бибипкане на скенера ухото й писна: Давид я беше последвал през отвора на купола. Сега размахваше скенера пред лицето на Зейн и уредът гневно пищеше.
— В устата му ли е? — попита Давид.
— В зъба му! Повикай майка си.
— Но, Толи.
— Извикай я! Двамата с теб няма да можем да извадим зъба!
Той сложи ръка на рамото й.
— Нито пък тя. Не и за няколко минути.
Тя се изправи, втренчена в грозното му лице.
— Какво искаш да кажеш, Давид?
— Налага се да го оставим. Те скоро ще са тук.
— Не! — извика тя. — Доведи майка си!
Давид изруга, обърна се и побягна към вратата на обсерваторията. Толи отново погледна надолу към Зейн.
— Какво става? — попита той.
— Сложили са ти следач, Зейн. Докато беше в болницата.
— О — успя само да каже той и потърка челюстта си. — Не знаех, Толи, честно. Мислех, че зъбоболът е заради недобре обработената храна на мъгляните.
— Естествено, че не си знаел. По време на процедурата си бил в безсъзнание, не помниш ли?
— Те наистина ли ще ме зарежат тук?
— Няма да им позволя. Обещавам.
— Не мога да се върна — немощно каза той. — Не искам пак да ме превърнат в красив ум. Толи сухо преглътна. Ако Зейн се върнеше обратно в града, лекарите щяха да причинят аномалия и на присадената мозъчна тъкан. И мозъкът му щеше да се нагоди спрямо нея. Какъв шанс имаше тогава той да остане газиран?
Тя не можеше да допусне това.
— Ще те взема на моя сърф, Зейн — ако се налага, ще избягаме само двамата. — Мисълта й трескаво препускаше. Първо трябваше да се отърве от следача. Но не можеше просто да избие зъба му с някой камък. Толи се огледа за подходящо пособие, но новите мъгляни бяха изнесли всичко навън за сканиране.
От мрака се дочуха гласове. Бяха Мади, Давид и Крой. Толи забеляза, че Мади носи форцепс и сърцето й прескочи.
Мади коленичи край Зейн и отвори устата му. Той отново простена от болка, когато металът докосна зъбите му.
— Внимавай — тихо помоли Толи.
— Дръж това — подаде й фенерче Мади. Когато Толи насочи светлината към устата на Зейн, зъбът с по-различен цвят се открои ясно сред останалите. След малко Мади каза: — Това не е добре. — После пусна главата му, тя падна като отсечена върху одеялата, Зейн изпъшка и затвори очи.
— Просто го извади!
— Имплантирали са го в костта. — Тя се обърна към Крой. — Приключвайте със събирането на багажа. Трябва да бягаме.
— Направи нещо за него! — извика Толи.
Мади дръпна фенерчето от ръката й.
— Толи, вградено е в костта. Трябва да му разбия челюстта, за да го махна.
— Тогава не го вади, просто го накарай да млъкне. Строши зъба! Той може да го понесе! Мади поклати глава.
— Зъбите на красивите се изработват от същия материал, от който правят крилете на самолетите. Не може просто така да се строшат. Ще ми трябват специални зъбни наночастици, за да го разбия. — Тя обърна лъча на фенерчето към Толи и посегна към устата й.
Толи рязко се извърна.
— Какво правиш?
— Искам да съм сигурна за теб.
— Но аз не съм ходила в бол… — понечи да протестира Толи, но Мади насила отвори устата й, Толи гневно изръмжа, но все пак я остави да погледне вътре за кратко; щеше да свърши по-бързо от един спор. Когато Мади най-накрая изсумтя и я остави на мира, Толи язвително попита: — Доволна ли си?
— Засега. Но се налага да оставим Зейн тук.
— Не си го и помисляй! — изкрещя Толи.
— Те ще са тук в следващите десетина минути — обади се Давид.
— За по-малко от десет минути — изправи се Мади.
Пред погледа на Толи играеха светли кръгове от насоченото в очите й фенерче. Почти не можеше да различи лицата им и да види тяхното изражение. Не проумяваха ли какво преживя Зейн, за да дойде тук, какво пожертва за това лекарство?!