— Трябваше ни кола, за да се махнем — каза тя, опитвайки се да звучи като красива, — но се изгубихме.
— Да, открихме колата в руините. Но не вярвам да си дошла пеша дотук. Кой ти помогна, Толи?
Тя тръсна глава.
— Никой.
Агент от Извънредните в сива коприна приближи д-р Кейбъл и й докладва отсечено. Толи настръхна от неговия глас бръснач, но не успя да улови смисъла на набързо произнесените думи.
— Пратете новаците след тях — заповяда д-р Кейбъл, после се обърна към Толи. — Значи, казваш, никой не ти е помагал. А какво ще кажеш за огньовете, на които е приготвяна храна, за капаните за дивеч в гората и за отходните места наоколо? По всичко личи, че тук са лагерували доста хора и те съвсем скоро са напуснали мястото. — Тя поклати шава. — Жалко, че не дойдохме по-рано.
— Няма да успеете да ги заловите — каза Толи с усмивка на красива.
— Мислиш ли? — Зъбите на д-р Кейбъл се обагриха в червено в заревото на пламъците. — Ние също имаме няколко нови трика, които да ви демонстрираме, Толи.
Жената се обърна и тръгна към изхода. Когато Толи понечи да я последва, извънредният стисна рамото й в желязна хватка и я принуди да седне край огъня.
Отсечени заповеди и шум от кацащи новопристигнали автолети проникнаха под купола, но Толи не се опита да погледне през изхода, за да види какво става, а продължи да се взира отчаяно в пламъците.
Сега, когато и Зейн го нямаше вече, тя с пълна сила усети поражението си. Д-р Кейбъл за пореден път съвършено я изигра, подмамвайки я да открие Новата Мъгла и неволно пак да предаде всички. А след последните й думи към Давид, сега сигурно и той я мразеше.
Единствената й утеха беше, че поне Фаусто и останалите кримита успяха да избягат от града, дано да е завинаги. Те и новите мъгляни имаха преднина от няколко минути. В никакъв случай не биха могли да се изплъзнат на колите на Извънредните, ако летят по права линия, затова пък техните сърфове бяха много по-маневрени. Сега, когато следачът на Зейн не издаваше местоположението им, можеха просто да изчезнат в гъстата гора. Благодарение бунта на Толи и Зейн редиците на новите мъгляни се попълниха с няколко десетки нови членове. А след като лекарството вече беше тествано, щяха да го внесат тайно в града, да го раздадат на жителите му и тогава сигурно всички щяха да се освободят.
Може поне този път победителят да не е градът.
Пленничеството можеше да се окаже най-правилното решение за Зейн. Лекарите в града щяха много по-добре да се погрижат за него от банда бегълци извън закона. Толи се съсредоточи върху планиране на това как да му помогне да се възстанови и отново да го газира, ако се наложи.
Може би всичко отново трябваше да започне с целувка.
Малко повече от час след пристигането на Извънредните огънят угасна и Толи отново усети студа. Тя увеличи максимално термостата на якето си. В същия момент някаква сянка трепна в червения сноп светлина от залязващото слънце, който проникваше през отвора на купола.
Толи трепна. Някой се спускаше със сърф отгоре. Дали Давид не се връща да я спаси? Тя поклати глава. Мади никога не би го допуснала.
— Хванахме двама от тях — разнесе се остър глас откъм дъската. В мрака изплющя сивата коприна на униформите на Извънредните — още две фигури минаваха през пукнатината в купола. Сърфовете бяха по-дълги от нормалните, а в двата им края имаше ветрилообразни перки. Витлата им разпиляха въглените на огъня.
Значи това бил новият трик на Извънредните, помисли си Толи. Те вече разполагаха със сърфове, идеални за проследяване на новите мъгляни. Тя се запита кого ли са хванали.
— Грозни, или красиви — извика в отговор д-р Кейбъл. Толи вдигна очи и видя, че жената се беше върнала край огъня.
— Само двойка кримита. Всички грозни се измъкнаха — долетя отговорът. Толи успя да разпознае гласа, въпреки острия тембър.
— О, не — тихо простена тя.
— О, да, Толи-ва. — Фигурата скочи от сърфа и закрачи към огъня. — Нова хирургична операция! Харесва ли ти?
Беше Шай. Сега вече агент на Извънредните.
— Д-р Ка, нека си направя още няколко татуировки. Не са ли направо зашеметяващи?
Толи гледаше приятелката си, стъписана от нейната трансформация. Виещите се линии на татуировките я покриваха цялата, сякаш кожата на Шай беше оплетена в някаква пулсираща черна паяжина. Лицето й беше изпито и жестоко, а горните й зъби бяха с изпилени остри триъгълни краища. Сега беше още по-висока, с чисто нови яки мускули по разголените ръце. Белезите от предишните самонаранявания личаха ясно, очертани от плетеницата на татуировките. Очите й святкаха хищнически в светлината на огъня, преливайки от червено във виолетово при играта на пламъците.