Перис не се виждаше никъде наоколо. Тя си припомни скоковете с бънджи като грозна и си даде сметка, че жилетката може да те отнесе далече, ако има наклон. Може би сега Перис подскачаше надолу към реката подир Крой.
Крой. Май искаше да му каже нещо.
Толи мъчително се изправи на крака и се обърна с лице към реката. Главата й пулсираше от болка, но съзнанието й продължаваше да е все така бистро, като при скока от балкона. Сърцето й подскочи, когато в небето избухна фойерверк и хвърли розово зарево, образувайки необичайни сенки между дърветата, а в светлината му всяка тревичка се открои ясно като посред бял ден.
Всичко дотук изглеждаше твърде реално: нейната силна погнуса от грозното лице на Крой, страхът й от Извънредните, формите и ароматите около нея. Сякаш някой беше вдишал тънък филтър, който замъгляваше погледа й доскоро, и сега можеше да види света в истинския му вид, с остри като бръснач контури.
Толи побягна надолу по склона към огледалната лента на реката и мрачните очертания на „Града на грозните“ отвъд нея.
— Крой! — провикна се тя.
Розовото цвете на фойерверка в небето постепенно угасна и Толи се препъна в оплетеното коренище на старо дърво. Залитна и спря.
Нещо мъждукаше в мрака пред нея.
— Крой? — Пред очите и продължаваха да подскачат зеленикави петна, следствие от яркото избухване на фойерверка.
— Ти май никога не се предаваш, а?
Той стоеше върху дъската на летящия сърф на метър над земята с разтворени крака за равновесие и по всичко личеше, че се чувства в свои води. Сивият копринен костюм беше заменен с катранено черен екип, а от маската на жестоко красивия извънреден нямаше и следа. Отзад се очертаваха още две тъмни фигури, по-млади от него грозни с притеснен вид, облечени в униформите на своите общежития.
— Исках… — Гласът й се пречупи. Беше тръгнала след него с намерението да му каже да се маха, да я остави на мира и никога повече да не й се мярка пред очите. Да му изкрещи всичко това. Но сега всичко изглеждаше толкова ясно и неоспоримо и единственото й желание беше да запази своя бистър поглед върху нещата. Нахлуването на Крой в нейния свят беше част от план, в който тя очевидно беше посветена.
— Крой, те наближават — каза единият от по-младите грозни.
— Какво искаше, Толи? — хладнокръвно попита той.
Тя примигна неуверено, опасявайки се, че ако каже нещо не на място, ще загуби трезвата си преценка и завесата пред очите й отново ще се спусне.
Спомни си, че той искаше да й даде нещо, докато бяха на аварийното стълбище.
— Каза, че трябва да ми предадеш нещо.
Той се усмихна и измъкна старата кожена кесия от джоба си.
— Това ли? Да, сега виждам, че си готова да го получиш. Най-добре обаче да не го взимаш точно сега. Чувам, че охраната идва насам. Нищо чудно и да са Извънредните.
— Точно така, ще са тук до десет секунди — жално каза единият от нервните грозни.
Крой не му обърна внимание.
— Затова ще ти го оставим на „Валентино 317“. Ще го запомниш ли? „Валентино 317“.
Тя кимна, после отново примигна. Главата й съвсем се проясни.
Крой сви вежди.
— Надявам се да го запомниш. — Той направи елегантна маневра със сърфа си и другите двама грозни го последваха. — Доскоро. Съжалявам за окото ти.
Тримата се отдалечиха по посока на реката, поемайки на различни страни, и скоро се стопиха в мрака.
— Съжалява за кое? — тихо повтори Толи.
После примигна и усети как погледът й пак се замъглява. Тя посегна да докосне челото си. Усети върху пръстите си нещо лепкаво, по дланта й се появиха тъмни петна, които тя наблюдаваше с изумление.
Най-накрая усети болката и почувства как главата й пулсира с ритъма на сърцето. Очевидно сблъсъкът с коляното на Перис беше разцепил веждата й. С пръсти проследи кървавата струйка, която се стичаше по бузата, топла като сълза.
Толи приседна върху тревата, внезапно разтреперана от глава до пети.
Фойерверки отново осветиха небето, в тяхната светлина кръвта по дланите й засия в яркочервено и свежа капчица отрази като огледало експлозиите горе. Сега над главата й имаше и въздушни сърфове, много.
Толи усети, че заедно с кръвта от нея изтича нещо, което би искала да задържи на всяка цена.
— Толи!
Вдигна очи и видя Перис, който с кикот се катереше нагоре по хълма.