— Това изобщо не беше газиран номер, Толи-ва. За малко да погина в реката! — И той с шеговита пантомима показа как се дави, как се опитва да се хване за нещо и как отново потъва под водата.
Тя усети как се киска, развеселена от неговото изпълнение, а доскорошната й неувереност се превърна в истинско газиране, щом Перис беше до нея.
— Какъв е проблемът? Не можеш ли да плуваш?
Той се разсмя и се просна на тревата край нея, опитвайки да се освободи от коланите на бънджи жилетката.
— Не съм облечен подходящо за случая. — Той разтри едното си рамо. — Пък и тая жилетка има доста здрава хватка.
Толи се насили да си спомни защо скокът от кулата й се стори толкова добра идея, но при вида на собствената си кръв вече не можеше да разсъждава трезво и искаше само да заспи, час по-скоро. Сега наоколо беше прекалено ярко и болезнено ослепително.
— Съжалявам.
— Просто следващият път гледай да ме предупредиш навреме. — В небето избухна нов фойерверк и Перис присви очи насреща, красиво озадачен. — Тая кръв откъде е?
— А, да. Коляното ти ме цапардоса, когато жилетката те преметна във въздуха. Много ли е кофти?
— Е, не е много разкрасяващо. — Той се протегна и нежно хвана ръката й. — Не се тревожи, Толи. Ще повикам охраната. От тях гъмжи наоколо тази вечер.
Но охраната вече беше пристигнала. Един силует премина безшумно над главите им и светлините му обагриха в червено тревата наоколо. Лъчът спря, когато попадна върху тях. Толи въздъхна и се раздели без съжаление с болезнената трезвост, владееща ума и допреди малко. Чак сега си даде сметка защо това се оказа такъв сдухан ден. Просто прекалено се беше старала, притеснена как ще гласуват кримитата и какво да облече, беше се държала по-скоро сковано, отколкото газирано. Нищо чудно, че натрапникът на купона я извади от равновесие.
Тя се изкиска. Наистина, буквално я извади от равновесие.
Сега обаче всичко си дойде на мястото. След като грозните и жестоките красиви се разкараха, а Перис беше наблизо, за да се погрижи за нея, тя вече можеше да си отдъхне. Странно как един ритник в главата успя да я накара да загуби контрол за момент и да разговаря с някакви грозни, сякаш те имаха значение.
Автолетът кацна наблизо и от него изскочиха двама охранители, единият с чанта за първа помощ. Втурнаха се към тях. А защо, помисли си Толи, докато шият раната й да не си направи и тя една разкрасяваща операция на очите като Шай. Е, не точно същата, защото ще е кофти номер, но поне подобна.
Тя се взря в лицата на охраната, красиви от втора степен, спокойни и мъдри, уверени в действията си. Под загрижените им погледи кръвта по лицето й вече не изглеждаше чак толкова голям позор.
Охранителите внимателно я отведоха до автолета и напръскаха новата кожа върху раната, а после й дадоха хапче, за да не отече мястото. Когато загрижено попита дали ще останат белези, те се разсмяха и я успокоиха, че хирурзите ще имат грижата за това.
Никога вече нямаше да се притеснява за синини и натъртвания.
Но тъй като това беше лицева травма, подложиха я и на допълнителен неврологичен преглед, разхождайки светещата в червено показалка по цялото й лице, докато наблюдаваха как реагира компютърната програма. Прегледът се оказа продължителен и доста досаден, затова пък охраната и успокои, че не е открила признаци на мозъчно сътресение или някакви увреждания. Накрая Перис разказа как тя минала през една стъклена врата в „Къщата на Лилиан Ръсел“ и трябвало или да остане в съзнание, или да умре и всички много се смяха.
После охраната им зададе няколко въпроса за нарушителите от „Града на грозните“, пресекли реката същата вечер и виновници за всички неприятности.
— Разпознахте ли някой от тях?
Толи въздъхна, защото никак не й се искаше да се замесва във всичко това. Би било голям срам точно тя да се окаже причината някакви грозни да им развалят купона. Но въпросите бяха зададени от красиви втора степен, а тях няма как да ги преметнеш. Те винаги знаеха как да постъпят и би било срамота да ги лъже, гледайки нагло право в спокойните им авторитетни лица.
— Ъхъ. Май си спомням един от тях. Крой.
— Той е от мъглявите, нали така, Толи?
Тя кимна, чувствайки се ужасно глупаво в мъглянския пуловер, целия покрит с кръв и мръсотия. Вината беше изцяло на тия от „Къщата на Валентино“, които в последния момент промениха дрескода: нямаше нищо по-тъпо от това да си още с костюма от маскения бал, когато партито вече е свършило.