— Знаеш ли за какво беше дошъл той, Толи? Какво искаше?
Тя се обърна към Перис с надежда да й помогне. Той обаче попиваше всяка нейна дума с широко отворени очи. Това я накара да се почувства важна.
После сви рамене.
— Обичайните номера на грозните, това е. Най-вероятно са искали да се изфукат пред приятелите си. — Това обаче прозвуча абсолютно скофтено. Крой не живееше в „Града на грозните“. Той беше мъглянин и обитаваше дивото между градовете. Другите двама с него може и да са били непослушни дечурлига от града, но за всички беше ясно, че Крой е дошъл тук с някакъв план.
Пазачите обаче само се усмихнаха и кимнаха сговорчиво, доверявайки се на думите й.
— Не се безпокой, това няма да се повтори. Няма да те изпускаме от поглед, за да сме сигурни.
Тя им отвърна с усмивка и те я откараха у дома.
Когато Толи най-накрая се озова в стаята си, там я чакаше пинг от Перис, който се беше върнал обратно на партито.
„Познай какво стана!“, крещеше той. Думите му бяха накъсани от силна музика и високите гласове на купонджиите, което накара Толи да съжали, че не беше отишла с него, независимо от напръсканата по цялото й чело нова кожа.
Тя се намръщи и се просна върху леглото, докато съобщението продължаваше:
„Когато се върнах, кримитата вече бяха гласували! Според тях е било страшно газиращо, че истински агенти от «Извънредни ситуации» са дошли на купона, а скокът ни от балкона е оценен от Зейн на шестстотин мили-Елени! Ти си толкова крими! Ще се видим утре. А, да, не позволявай на белега си да зарасне, докато всички не го видят. Приятели завинаги!“
Съобщението свърши. На Толи се стори, че леглото леко се люлее. Тя затвори очи и изпусна дълга облекчена въздишка. Най-накрая беше станала пълноправно крими. Най-после постигна всичко онова, към което се беше стремила от край време. Беше красива и живееше в „Града на новите красиви“, заедно с Перис, Шай и цяла тълпа нови приятели. Всички нещастия и бедствия от миналата година — бягството в Мъглата, животът в праръждива мизерия, пътуването обратно към града през дивото — вече бяха минало.
Всичко беше толкова прекрасно, а Толи — толкова изтощена, че беше нужно време, за да повярва на своето щастие. Тя прослуша съобщението на Перис още няколко пъти, после съблече миризливия мъглянски пуловер с треперещи ръце и го метна в ъгъла. Утре щеше да заповяда на дупката в стената да го рециклира.
Толи се просна по гръб в леглото и известно време гледа в тавана. Получи съобщеше от Шай, но не му обърна внимание, а включи интерфейс-пръстена си на нощен режим. Когато всичко е толкова идеално, действителността ти се струва така крехка и непостоянна, че и най-дребната намеса би могла да застраши красивото бъдеще. Леглото под нея, „Къщата на Комачи“5, даже градът наоколо — всичко изглеждаше летливо като сапунен мехур, лъскав отвън и празен отвътре.
Сигурно ударът по главата беше причина за тези неуместни мисли, които помрачаваха радостта й. Единственото, от което се нуждаеше сега, бе един здрав сън и късмет да се отърве без махмурлук на следващия ден, а после всичко щеше да се подреди и да й се види толкова съвършено, колкото всъщност беше.
Толи заспа няколко минути по-късно, щастлива, че най-после е призната за крими.
Но сънищата й се оказаха абсолютна гадост.
Зейн
И така, имало една красива принцеса.
Тя била затворена във висока кула с каменни стени и студени празни стаи, които не можели да говорят. В кулата нямало асансьор, нито даже аварийно стълбище и Толи се зачуди как тогава принцесата се беше изкачила на върха на кулата.
Но така или иначе, тя била там, на самия връх. Стигнала някак без помощта на бънджи жилетка и заспала непробуден сън.
Един дракон пазел кулата. Очите му били скъпоценни камъни, чертите му — свирепи и кръвожадни, движенията — резки и жестоки, от които стомахът на Толи се сви. Дори в съня си тя разпозна кой точно е този дракон. Това беше агент от „Извънредни ситуации“, а може би цяла група агенти, всички оплетени в една обща сива копринено-люспеста спирала.
В такъв сън обаче просто не може без принц.
Той успял да мине покрай дракона, но не защото го убил, а като се покатерил нагоре по кулата, откривайки пукнатини в древния каменен зид, където да пъхне пръстите си — стената била много стара и се ронела. Принцът лесно се изкачил по главозамайващо високата кула, хвърляйки снизходителен поглед надолу към дракона, чието внимание в този момент било погълнато от група игриви мишки, които припкали между ноктите на лапите му.
5
Комачи Оно (825–900) е известна японска поетеса. Славела се е с рядката си красота и до днес е символ за красива жена в Япония. Включена е в числото на Трийсет и шестимата безсмъртни поета. — Б.пр.