— И убеди Шай, Крой и останалите да дойдат с теб?
— Опитах да ги убедя. — Той се разсмя. — Отначало ме помислиха за луд, защото човек не може да живее в дивото. Но после срещнахме онова момче, което…
— Спри! — каза Толи. Внезапно сърцето й заби учестено, сякаш беше взела калориен пургатив и метаболизмът й пощуря. Усети влага по лицето си и почувства как вятърът изведнъж стана студен. По бузите й изби пот, но нали красивите никога не се потят…
Толи примигна, юмруците й се свиха и ноктите се врязаха дълбоко в дланите. Светът изведнъж се беше променил. Над главата й слънчевите лъчи ослепително светеха през завесата от листа, а тя се опитваше бавно да си поеме дъх. Сега си спомни, че същото се случи и миналата нощ, когато видя Крой.
— Толи? — повика я Зейн.
Тя тръсна глава, не искаше да слуша повече. Не и за някой, когото той е срещнал в Ръждивите руини. Даде си сметка, че повтаря забързано онова, което Шай й беше разказвала, само и само да го накара да замълчи.
— Тогава си чул за Мъглата, нали? За хора, които живеят като праръждиви и са грозни до живот. Затова заедно сте решили да отидете там. Но когато е дошло време да избягате, повечето от вас ги е хванало шубето. Шай ми разказа за онази нощ. Стегнала си багажа, но в последния момент много се е изплашила.
Зейн кимна, втренчил поглед в кафето.
— Май ти също си се измъкнал тогава, а? — продължи Толи. — Иначе е трябвало да избягаш с тях, нали?
— Точно така — решително отговори той. — Аз също не тръгнах, въпреки че идеята беше моя. После станах красив, както беше предвидено по график.
Толи погледна встрани, неспособна да овладее спомените от миналото лято. Приятелите на Шай бяха избягали в Мъглата или бяха се превърнали в красиви, оставяйки я съвсем сама в „Града на грозните“. Ето защо двете така се вкопчиха една в друга и станаха близки приятелки. А когато повторният опит за бягство на Шай се оказа успешен, Толи също се оказа въвлечена в тая каша.
Опита се да издиша бавно, полагайки усилия да се успокои. Миналото лято може и да бе най-кошмарното в живота й, но благодарение на опита си от него сега тя беше крими, а не отегчителна новоизлюпена красавица, която отчаяно се опитва да попадне в някой сдухан клуб. Излиза, че всичко си е струвало, за да стигне дотук и сега да бъде красива и популярна.
Толи погледна Зейн, чиито красиви очи изучаваха утайката от кафето, и усети как се отпуска. Усмихна се. Той изглеждаше така трагично с тези извити в отчаяна чупка тъмни вежди, неспособен дори сега да преодолее разочарованието от пропуснатия шанс за бягство в Мъглата. Тя посегна да хване ръката му.
— Ей, нищо не си пропуснал. Там нямаше кой знае колко забележителни неща. Най-много слънцето да ти опърли кожата и буболечките да те изпохапят.
Той вдигна очи и срещна погледа й.
— Ти поне си поела риска, Толи. Била си достатъчно смела, за да се убедиш лично във всичко това.
— Всъщност аз нямах избор. Трябваше да открия Шай. — Тя потрепери и дръпна ръката си. — Извадих късмет, че изобщо успях да се върна обратно.
Зейн седна още по-близо до нея и протегна ръка, фините му пръсти докоснаха напръсканата върху белега кожа и златните му очи се разшириха.
— Радвам се, че си се върнала.
Тя се усмихна и погали ръката му.
— Аз също.
Пръстите на Зейн продължиха да пълзят надолу по косата й и той нежно я придърпа към себе си. Тя затвори очи и се остави устните му да допрат нейните, после се притисна силно, за да почувства гладката безупречна кожа на бузата му.
Сърцето на Толи заблъска силно, а мислите й препускаха даже по-бързо от него, когато устните им се разделиха. Светът отново вихрено се завъртя около нея, но този път чувството й хареса.
Когато пристигна в „Града на новите красиви“, Перис я предупреди за секса. Скъсяването на дистанцията с някой от красивите можеше да извади от равновесие всеки новак.
Искаше се време, за да свикнеш с всички тези великолепни лица, перфектни тела и искрящи очи около себе си. Когато всички са красиви, има риск да се влюбиш в първия, който те целуне.
Може би на нея й беше дошло времето. Живееше тук вече месец, а и Зейн не беше просто красив, беше специален. Не само защото предвождаше кримитата и изглеждаше различно от другите, но и заради начина, по който успяваше да е винаги газиран и да нарушава правилата. Това по някакъв начин го правеше по-красив от останалите.