След всички неочаквани събития през последните двайсет и четири часа, този миг беше най-хубавият. От целувките на Зейн й се виеше свят, но сега нямаше усещането, че пропада в мрак. Неговите устни бяха топли, меки и съвършени и тя се чувстваше защитена.
След един безкраен миг двамата леко се отдръпнаха един от друг. Толи остана със затворени очи. Усещаше дъха му върху лицето си и топлината на неговата мека длан върху тила си.
— Давид — прошепна тя.
Газиране
Зейн се отдръпна назад и присви очи.
— О, съжалявам — заекна Толи. — Не знам какво ми…
Когато гласът й съвсем секна, Зейн бавно кимна.
— Няма нищо, спокойно.
— Не исках да… — започна пак Толи, но той я прекъсна с един жест и красивото му лице доби замислено изражение. Беше се втренчил в земята и премяташе между пръстите си стръкче трева.
— Сега си спомням — каза той.
— Какво си спомни?
— Това е неговото име.
— Чие име?
Зейн заговори тихо, с равен тон, сякаш не искаше да събуди някой, който спи наблизо.
— Той трябваше да ни отведе до Мъглата. Давид.
Толи се усети да въздъхва леко. Очите й се присвиха, сякаш слънчевите лъчи изведнъж се превърнаха в остриета. Тя все още усещаше устните на Зейн върху своите, топлината на дланите му там, където я беше докосвал, но кой знае защо изведнъж се разтрепери.
Тя хвана ръката на Зейн.
— Представа нямам как ми се изплъзна.
— Знам, но миналото понякога те застига. — Той вдигна поглед от стръкчето трева и очите му заблестяха. — Разкажи ми за Давид.
Толи преглътна мъчително и погледна встрани.
Давид. Сега вече си спомняше лицето му, смешния му голям нос и високото чело. Ръчно направените му обувки и палтото, съшито от кожите на мъртви животни. Давид беше отраснал в Мъглата и кракът му никога не беше стъпвал в града. Чертите на лицето му бяха грозни от начало до край, кожата му беше неравномерно загоряла от слънцето и един белег разсичаше веждата му. Но споменът за него запали някаква искрица в Толи.
Тя смаяно тръсна глава. Странно, как така беше забравила Давид.
— Срещнала си го в Ръждивите руини, нали? — продължаваше да разпитва Зейн.
— Не — отговори. — Бях чувала за него от Шай и един път тя се опита да го повика в руините. Но той така и не се появи. После обаче отведе Шай в Мъглата.
— Планът беше да отведе и мен — въздъхна Зейн. — Ти обаче сама си открила Мъглата, нали?
— Да. А когато стигнах там, ние двамата с него… — Сега Толи си спомняше всичко. Сякаш се беше случило преди милион години, но тя се виждаше — по-точно виждаше нейното грозно аз да целува Давид, как двамата пътуват седмици наред съвсем сами през дивото. Тези спомени събудиха забравен трепет и й върнаха усещането за сила и безсмъртие, което присъствието му пораждаше у нея.
А после, необяснимо защо, той беше изчезнал.
— Къде е той сега? — попита Зейн. — Извънредните заловиха ли го, когато превзеха Мъглата?
Тя поклати глава. Другите спомени за Давид някак бяха успели да се скрият в паметта й и се връщаха съвсем избледнели, но моментът как са се разделили, просто го нямаше.
— Не зная.
На Толи й прилоша и светът за пореден път този ден загуби устоите си. Тя посегна към подноса със закуската, но Зейн спря ръката й.
— Недей да ядеш.
— Какво?
— Не слагай нищо повече в уста, Толи. Всъщност вземи две от тези. — Той измъкна блистер с калорийни пургативи от джоба си — четири от тях вече ги нямаше. — Помагат сърцето да бие учестено. — Той извади още два и ги преглътна с кафето.
— На какво помагат? — попита тя.
Зейн посочи главата си.
— На мисленето. Гладът изостря ума. Всъщност всеки вид вълнение помага да мислиш по-трезво. — Той се ухили и й подаде блистера. — Също като да целунеш някого за първи път. Това наистина работи добре.
Толи погледна неразбиращо калорийните пургативи в ръката си. Слънчевите отблясъци по лъскавото фолио на блистера режеха очите й, а разкъсаните краища на празните гнезда по него изглеждаха остри като бръснач.
— Ама аз почти нищо не съм хапнала. Или поне не достатъчно, че да има опасност за теглото ми.
— Сега не става дума за сваляне на килограми. Искам да говоря с теб, Толи. Искам умът ти да работи на пълни обороти още известно време. Чаках някой като теб много дълго време. Искам те… газирана.