— И очакваш пургативите да ме газират?
— Поне помагат. Ще ти го обясня по-късно. Просто ми се довери, Толи-ва.
Очите му бяха приковани в нея с някаква почти налудничава настойчивост, също както обясняваше на кримитата своя нова опасна идея. В такъв момент беше трудно да му се откаже, дори да предлагаше нещо съвсем откачено.
— Добре, схванах. — Тя несръчно извади два пургатива и ги сложи в устата си, но после се поколеба. Не беше редно да се приемат пургативи на гладно. Можеше да бъде опасно.
Някога, във времената на ръждивите, още преди операцията, когато всички все още били грозни, имало и такава болест — умишлено гладуване. Някои толкова се страхували да не надебелеят, че накрая ставали само кожа и кости и дори гладували до смърт в свят, затрупан с храна. Това беше едно от страшните неща, които им спестяваше сега операцията.
Е, два пургатива едва ли щяха да я убият. Когато Зейн й подаде чашата с кафе, тя ги преглътна и се намръщи от киселия вкус.
— Кафето май е силничко, а? — ухили се той.
След секунда сърцето й заби силно, стимулирано от ускорения метаболизъм. Зрението й се избистри и също както миналата нощ тя почувства, че от очите й се вдига филтър, който дотогава беше замъглявал погледа й. Още по-силно присви очи под ярката слънчева светлина.
— Така — каза Зейн. — Кажи какво е последното, което си спомняш за Давид?
Толи се опита да укроти треперещите си ръце и направи усилие да подреди хаотичните бледи спомени от дните, когато беше грозна.
— Всички бяхме заедно в руините — започна тя. — Помниш ли историята как отвлякохме Шай?
Зейн кимна, въпреки че Шай имаше много версии за този случай. В една от тях Шай беше отвлечена от Толи и мъгляните направо от централата на „Извънредни ситуации“. В друга беше напуснала града, за да спаси Толи от мъгляните и двете заедно се върнали обратно. Е, това не беше единственият случай, когато Шай променяше в движение разказа за някоя минала случка. Кримитата имаха навика да преувеличават онова, което им се беше случило като грозни, защото единствената им цел беше всичко да звучи колкото се може по-газирано. Но сега Толи имаше чувството, че Зейн иска да чуе истината.
— Извънредните унищожиха Мъглата — продължи тя. — Но една част от нас продължаваше да се крие в руините.
— Новите мъгляни — така ви викаха грозните.
— Точно така. Но ти откъде знаеш? Не си ли бил вече красив по това време?
Зейн се ухили.
— Да не си мислиш, че си първата от новите красиви, която ми разказва истории от грозните си дни, Толи-ва?
— О! — Тя си спомни целувката отпреди миг и се запита как ли точно беше накарал останалите да си спомнят времето, когато са били грозни.
— Тогава защо се върна в града? — попита той. — И не ми казвай, че Шай наистина те е спасила от мъгляните.
Толи поклати шава.
— Не мисля така.
— Извънредните успяха ли да те хванат? Заловиха ли Давид?
— Не. — Каза го без дори да се поколебае. Колкото и объркани и неясни да бяха спомените й, тя беше сигурна, че Давид е на свобода. Сега вече го виждаше по-ясно в представите си как се крие някъде в руините.
— Кажи ми, Толи, защо се върна обратно тук и се предаде?
Зейн продължаваше да държи ръката й и я стисна силно, очаквайки отговора. Лицето му отново беше добило непроницаем вид, а златните му очи искряха в шарената сянка на дъба, поглъщайки жадно всяка нейна дума. Този път обаче спомените не се появиха. Да прави опити да се върне в онези дни беше все едно да удря главата си в стена.
Толи прехапа устни.
— Как така не мога да си спомня, Зейн? Какво не е наред с мен?
— Добър въпрос. Но каквото и да е то, ние всички имаме един и същ проблем.
— Кои ние? Кримитата ли?
Той поклати глава и хвърли поглед към „парти-кулите“, които се издигаха над главите им.
— Не само ние. Всички. Поне всички обитатели на „Града на новите красиви“. Повечето от хората тук дори не говорят за дните си като грозни. Измъкват се с обяснението, че не си заслужава да се обсъждат глупавите им детски лудории.
Толи кимна. Самата тя също доста бързо беше схванала това правило в „Града на новите красиви“ — с изключение на кримитата, тук беше признак на лош вкус и пълно демоде да говориш за дните си на грозен.