— Боя се, че да.
— И новите мъгляни са се изкатерили чак до горе?
Един стар спомен изплува от забравата.
— Не. Долетели са със сърфовете. Сърфът може да се издигне на такава височина, ако наблизо има голямо парче метал.
— Е, значи може да си поръчаме сърф — тихо каза Зейн.
Тя го погледна изненадано.
— Това обаче няма да е много газиращо — промърмори той.
— Точно така. Освен това всичко, което лети, има система за охрана. Ти знаеш ли как да заблудиш охранителния стабилизатор на летящ сърф?
— Навремето знаех, но вече съм забравил.
— Аз също. Значи се катерим.
— Дадено — примирено каза той. — Но първо. — Хвана ръката на Толи, притегли я към себе си и двамата се целунаха.
Тя примигна, после усети, че устата й се разтяга в усмивка.
— Само така можем да останем на газирана вълна.
Първият етап беше лесен.
Толи и Зейн гледаха да напредват заедно, изкачвайки се от двете страни на кулата, като се ловяха за опорната конструкция и кабелите. Вятърът подухваше от време на време и игриво подръпваше Толи, тя нервно потрепваше всеки път, но беше достатъчно да хвърли един поглед надолу, за да си избистри ума.
Когато стигна по средата, вече виждаше цялата „Къща на Валентино“, „Градините на удоволствията“, разстлали се във всички посоки и дори площадките на автолетите върху покрива на централната болница, където правеха операцията. Реката просветваше на слънцето, което се издигаше към пладне, а оттатък, в „Града на грозните“, Толи зърна тромавия корпус на старото общежитие сред дърветата. На футболното игрище стояха няколко грозни и сочеха към тях, вероятно учудени, че на някого му е хрумнало да се катери по кулата.
Толи се запита колко ли време ще мине, преди да ги забележат и отсам реката и да алармират охраната.
Новите й мускули правеха изкачването сравнително леко физическо изпитание. Колкото повече наближаваха върха обаче, толкова по-тънка ставаше кулата и толкова по-несигурни техните опори. Боята още беше мокра там, където утринното слънце не беше изсушило росата. Чиниите на микровълнови приемници и дебелите възли от преплетени кабели препречваха пътя им и Толи се разколебаваше с всеки изминат метър. Наистина ли ключът беше горе? И защо новите мъгляни я принуждаваха да рискува живота си, за да премине това изпитание? Сега, когато изкачването ставаше все по-трудно, а опасността от падане — все по-реална, Толи взе да се чуди как изобщо попадна на тази висок и ветровит кол.
Едва до снощи единствената цел в живота й беше да стане крими, красива и известна, заобиколена от толкова нови приятели. И не само това, ами успя да постигне всичките си желания — накрая Зейн я целуна, една газираща екстра, за която даже не беше мечтала.
Разбира се, дори да постигнеш мечтите си, реалността невинаги се оказва онова, което си очаквал. Излиза, че да си крими не означава да си спокоен и доволен, а да си гадже на Зейн беше свързано с риск за живота и лишаване от закуска. Приеха я в клуба едва миналата вечер, а ето че сега пак трябваше да се доказва.
И то за какво? Наистина ли искаше да отключи тая ръждясала кабинка? Каквото и да има вътре, от него още по-силно ще й се завие свят и то сигурно ще й напомни за Давид, за Мъглата и всичко, което остави зад гърба си. Излиза, че щом се опита да направи крачка напред към един нов живот, нещо все я връща назад към грозните дни.
Погълната от въпросите, които измъчваха ума й, Толи стъпи накриво.
Подметката й се подхлъзна о дебел кабел, изолиран с хлъзгава синтетична материя, краката й останаха без опора и ръцете й изпуснаха кабелите, още влажни от утринната роса. Толи полетя надолу и адреналинът, отключен от свободното падане, нахлу в тялото й. Чувството й беше познато при многобройните падания от летящия сърф и скачането от високи сгради.
Отначало се отпусна, докато не осъзна огромната разлика между това падане и предишните: сега не носеше нито противоударни гривни, нито бънджи жилетка. Този път тя наистина падаше и нямаше нищо, което да я задържи.
Новопридобитите рефлекси на красива се задействаха и тя протегна ръце към едрия възел кабели, покрай който прелиташе. Пръстите й се хлъзнаха по синтетичната материя на изолационната обвивка и от триенето дланите й пламнаха, сякаш кабелите изведнъж бяха избухнали в пламъци. Краката й се залюляха като махало към кулата — коленете свити, тялото обърнато настрани — и хълбокът на Толи пое удара о металния корпус, сблъсъкът я разтърси цялата, но не отслаби хватката на пламтящите от болка длани.