— Заедно — прошепна Толи и подаде едно от хапчетата на Зейн. После си пое дълбоко въздух и постави другото върху езика си.
Небцето й изтръпна от горчивия вкус, сякаш беше сдъвкала семка в гроздово зърно. Тя преглътна хапчето и то остави кисела следа надолу по гърлото й.
— Моля те — тихо помоли тя, — направи го заедно с мен.
Той въздъхна и лапна хапчето, изкривявайки лице от горчивия вкус. После я погледна, клатейки глава.
— Това може да се окаже страшна глупост, Толи.
Тя опита да се усмихне.
— Но поне ще сме сглупили заедно.
После се наведе напред, обгърна главата му с ръце и го целуна. Давид не беше дошъл да я спаси. Или беше мъртъв, или не го беше грижа какво е станало с нея. Той беше грозен, а Зейн — красив, газиран и беше до нея.
— Сега имаме нужда един от друг — каза тя.
Двамата продължаваха да се целуват, когато Извънредните нахлуха вътре.
Част II
Лекарството
… и целувките са по-добра съдба от мъдростта.
Пропадането
През нощта беше сковал първият зимен студ. Дърветата святкаха като стъклени, а по голите вейки имаше нанизи от ледени висулки. Искрящите им черни пръсти се протягаха напряко през прозореца и разделяха небето на малки остри парчета.
Толи опря ръка о прозореца и остана така, докато зимният мраз не се просмука през стъклото в дланта й. Острият студ правеше следобедната светлина по-ярка и също толкова нетрайна като ледените висулки навън. Благодарение на нея се събуди и онази част от съзнанието й, която все още я тешеше назад към красивите сънища.
Когато дръпна ръката си от стъклото, върху него остана отпечатък на дланта с неясни контури, който бавно се изпари.
— Няма вече отнесената Толи — каза тя, после се ухили и постави ледена длан върху бузата на Зейн.
— Какво по… — изфъфли той и се раздвижи само колкото да се освободи от ръката й.
— Събуди се, красавецо.
Той едва отвори очи.
— Направи тъмно — нареди на интерфейс-белезницата.
Стаята се подчини и потъмни стъклото на прозореца.
Толи се намръщи.
— Пак ли главоболие?
Зейн все още получаваше пристъпи на мигрена, които можеха да го извадят от строя в продължение на часове, но дори това не беше толкова зле, колкото първата седмица след вземането на хапчето.
— Не — промърмори той. — Спи ми се.
Тя се протегна за дистанционното и направи прозореца отново прозрачен.
— Тогава е време да ставаш. Ще закъснеем за ледената пързалка.
Той я погледна, открехнал само едното око.
— Пързалянето с кънки е кофти.
— Спането е кофти. Ставай и се газирай.
— Газирането е кофти.
Толи повдигна едната си вежда, което вече не й причиняваше болка. Сега беше примерна красавица и челото й след операцията отново стана гладко и съвършено, но въпреки това белегът беше увековечен с татуировка: черна келтска спирала точно над окото, която от време на време се въртеше в ритъма на сърцето й. А за да се получи пълен синхрон, си направи същата операция на ирисите като Шай и сега те показваха часа обратно на часовниковата стрелка.
— Газирането не е кофти, мързеланко. — И Толи отново постави длан върху прозореца, за да я охлади. Нейната интерфейс-белезница проблесна на слънцето като вледенените дървета отвън и тя за милионен път се загледа да види някакъв ръб или сглобка по гладката метална повърхност. Но гривната сякаш беше сътворена от едно-единствено парче стомана и идеално прилепваше към китката й. Тя леко я подръпна и усети как едва доловимо се върти около ръката; китката й отслабваше с всеки изминал ден. — Кафе, моля — изчурулика слабо тя към белезницата.
В стаята се разнесе аромат на топла напитка и Зейн отново се размърда. Когато ръката й се охлади достатъчно, Толи залепи длан върху голите му гърди. Той трепна, но този път не се опита да се съпротивлява, а стисна чаршафа в юмруци и пресекливо си пое дъх. Очите му се отвориха и златните му ириси проблеснаха като студеното зимно слънце.
— Ето това вече беше газиращо.
— Аз пък си мислех, че газирането е кофти.