В града вече сочеха с пръст Толи и Зейн, щом се появяха на публично място, и с всеки изминал ден броят на желаещите да влязат в клуба на кримитата растеше. Сега нямаше някой от новите красиви, който да не иска да се газира.
Толи се безпокоеше как точно ще се получи пропадането, но двамата със Зейн не говориха много по пътя към ледената пързалка. Макар белезниците им да не можеха да доловят нищо под дебелия зимен екип, мълчанието постепенно се превърна в правило за тях, което спазваха навсякъде. Толи порасна, използвайки алтернативни начини за общуване: намигвания, въртене на очи и безгласно произнесени думи. Когато живееш в мълчалива конспирация, всеки жест придобива особено значение, а всяко докосване е смислово заредено.
Докато пътуваха със стъкления асансьор, който водеше към летящата ледена пързалка, увиснала над огромния купол на Стадиона на Нефертити, Зейн хвана ръката на Толи. Очите му святкаха, както ставаше преди всеки ненадеен и дързък номер, като да организира засада със снежни топки на покрива на „Къщата на Пулхер“, например. Точно сега тя имаше нужда от игривия му поглед, за да се отпуснат поне малко обтегнатите й нерви. Не трябваше останалите кримита да усетят тревогата й.
Повечето от тях вече бяха там, наемаха кънки и мереха бънджи жилетки, за да открият своя размер. Няколко току-що приети новобранци разгряваха на леда и изглеждаха доста нестабилни, а съскането от ножовете на кънките им напомняше на квестор, който с шъткане призовава да се пази тишина по време на изпит.
Шай устремно се плъзна към Толи да я прегърне и едва не я събори на леда.
— Здрасти, Кльощава.
— Здравей, Кьорава — отвърна Толи и се изкиска. Грозните прякори отново бяха излезли на мода, но Шай и Толи размениха старите си имена, защото Толи постоянно слабееше. Никак не й харесваше да гладува, но се надяваше рано или късно да отслабне достатъчно, за да изхлузи белезницата от ръката си.
Толи забеляза, че Шай беше увила черен шал около китката си в знак на солидарност. Тя си направи и татуировка като на Толи — гнездо усойници, които се виеха около веждата и надолу по бузата и. Много от кримитата вече имаха татуировки, които пулсираха с ритъма на сърцето, така че веднага да се види колко са газирани. Термочашите за кафе вдигаха облаци пара в студения въздух над групата кримита, а татуировките на всички се въртяха като побеснели.
Над тълпата се надигна хор от възклицания и приветствия, когато забелязаха Толи и Зейн да приближават и вълнението достигна своя връх. Перис се плъзна към тях, понесъл бънджи жилетка и кънки за Толи.
— Благодаря, Носльо — каза Толи, събу ботушите си и седна на леда. На пързалката не беше позволено да се използват левитиращи кънки; металните ножове святкаха на слънцето като стоманени кинжали. Толи затегна връзките на кънките си.
— Носиш ли си манерката? — обърна се към Перис тя.
Той измъкна плоската метална бутилка.
— Двойна водка.
— Много сгряващо. — Толи и Зейн бяха отказали алкохола, в резултат на което заприличаха на красиви умове много повече, отколкото на газирани; сега обаче твърдият алкохол имаше съвсем друго предназначение.
Тя протегна ръка в ръкавица към Перис и когато той й помогна да се изправи, нейното ускорение понесе и двамата в нещо като импровизиран валс върху леда. Те се закискаха и постепенно се закрепиха стабилно върху кънките.
— Да не си забравиш жилетката, Кльощо — каза той.
Тя взе бънджи жилетката от ръцете му и затегна ремъците.
— Това май се очертава да бъде кофти преживяване, а?
Перис нервно кимна.
— Някакво съобщение от приятелите ни отвъд реката? — попита тя с глас, притихнал до шепот.
— Нищичко. Изчезнаха от лицето на земята.
Толи сви вежди. Крой ги посети преди месец и от тогава досега новите мъгляни не бяха дали никакви признаци на живот. Тази тишина вече ставаше злокобна, освен ако не беше тяхното поредно влудяващо изпитание. Така или иначе, първата й работа ще е лично да провери какво става, щом веднъж се отърве от глупавата белезница.