— Манерките — тихо нареди тя и чу как думата се предава от уста на уста между останалите.
Металните манерки засвяткаха на слънцето и тя чу стърженето на отварящи се капачки. Сърцето и биеше лудо, а сетивата й се изостриха от очакването. Сега татуировките на всички се въртяха като побеснели. Тя видя Зейн да набира скорост, пързаляйки се по външния кръг на пързалката.
— Излей — нареди тихо тя.
Над групата кримита се разнесе бълбукащ звук, двойна водка и чист етилов алкохол с клокочене се изливаха върху леда. На Толи й се причу леко пропукване, слаб протест от страна на леда, когато разлетият алкохол започна да покачва температурата му.
Зейн от край време, още преди хапчето, беше мечтал за нещо такова и понякога разливаше шампанско по леда, докато останалите кримита се пързалят. Лекарството обаче го направи много по-сериозен; той дори направи лабораторен тест в хладилника в стаята си. Напълни една форма за лед, като всяко деление съдържаше смес между водка и вода в различно съотношение. После постави формата в камерата.
Деленията, които бяха пълни само с вода, замръзнаха нормално, но тези с нарастващо количество алкохол все повече приличаха на киша, докато делението, пълно само с водка, си остана в течно състояние.
Толи наблюдаваше как алкохолът бавно се разлива наоколо и покрива пързалката, просмуква се между кънките им и заличава следите от остриетата по повърхността. Стадионът сега прозираше ясно през леда и тя можеше да види всеки детайл от зелените и жълтите букети на фойерверките. Поредният тътен от зарята обаче се смеси с едно друго, много по-зловещо пукане. Сега фойерверките се разпукваха все по-начесто, отивайки към грандиозния финал на илюминациите.
Толи даде знак на Зейн.
Той направи последна обиколка и се насочи към тях, постепенно набирайки скорост. Тя усети, че тръпка на паника минава през групата около нея, сякаш стадо газели забеляза някоя от големите котки да го атакува. Няколко кримита изпиха последните глътки, останали в манерките им, после ги напълниха с портокалов сок, за да заличат доказателствата за стореното.
Толи се ухили при мисълта какво красиво объркване ще предизвикат сред охраната: „Ние всички просто си стояхме там, говорехме си и обсъждахме наши си работи, даже не се пързаляхме, когато изведнъж.“
— Внимавайте! — извика Зейн и групата се разцепи на две, за да му направи път.
Той се устреми към центъра на кръга, подскочи нечовешки високо, очите и ножовете на кънките му проблеснаха, после се стовари с цялата си тежест върху леда, врязвайки металните остриета в него.
В същата секунда Зейн изчезна от погледите им, съпроводен от трясък като на счупено стъкло; Толи чу как пукането обхвана цялата пързалка и си спомни звука при падането на отсечено дърво в Мъглата. За части от секундата някаква сила я метна във въздуха, тя се озова върху голямо парче лед, което се полюшна нагоре-надолу, носено от магнитния левитатор, но после се пречупи по средата, Толи започна да пропада и сърцето й се качи в гърлото. Десетки ръце в ръкавици се впиха в дрехите й в критичния момент на групова паника, после центърът на пързалката подаде, надигна се всеобщ писък и кримита, ледени късове и замбонита вкупом заваляха върху зелената трева на футболния терен пред очите на десет хиляди души, които наблюдаваха в изумление тази картина.
Ето това вече беше истинско газиране.
Отскокът
За миг всичко потъна в тишина.
Навсякъде около нея безшумно летяха ледени отломки и при премятането си във въздуха улавяха отблясъци от светлините на стадиона. Вятърът накъсваше и отнасяше надалече бойните викове на кримитата още в мига, в който те се откъсваха от устата им. Тълпата долу беше застинала в смаяно мълчание и наблюдаваше с вирнати тави. Толи разпери ръце, за да забави падането, наслаждавайки се на скъпоценните мигове като на капки вода в пустиня. Този момент от полета с бънджи жилетка приличаше на истинско летене.
После взрив от екот и светлина я замая, ушите й заглъхнаха и тя стисна очи срещу ослепителното сияние, което я заля. Няколко секунди беше парализирана от изумление, след това тръсна тава да се съвземе и отвори очи: навсякъде около нея разцъфваха разноцветни дъги, сякаш се намираше в самия център на зараждаща се галактика. Някъде над нея се разнесоха още гърмежи, последвани от огнен дъжд. Тя най-после осъзна какво става.