Тя си пое дълбоко въздух. Чувстваше се също като в детството, когато за първи път пусна сама фойерверк-изненадата, че натискането на един малък бутон може да произведе такъв шум, и уплашена, че е направила беля. Когато първоначалната еуфория отмина, Толи усети как, въпреки внимателното прикритите следи, някой рано или късно ще се досети, че пропадането е било предварително планирано.
Внезапно изпита остра нужда от присъствието на Зейн, от неговата мълчалива подкрепа и премина на бегом оставащото разстояние до футболната врата. Той най-после се беше освободил от разкъсаната мрежа и двама охранители пръскаха лицето му с медицински спрей. Толи ги разбута и го прегърна.
Навсякъде по терена имаше охранители, затова тя заговори на сленга на красивите:
— Голямо газиране, а?
— Тотално — отговори той. Зейн нямаше временна татуировка на челото, но тя и така усещаше ускорения пулс на сърцето му изпод дебелото зимно яке.
— Счупен ли си някъде?
— Не, само наболява. — Той предпазливо попила едната половина на лицето си; върху бузата му имаше червени следи, отпечатани от мрежата. — Май отбелязахме точка, а?
Тя се изкиска и нежно целуна наранената му буза, после доближи устни до ухото му.
— Действа! Наистина действа! Вече нищо не може да ни се опре.
— Така е.
— След този случай в Новата Мъгла трябва да разберат, че лекарството действа. Ще ни изпратят още хапчета и тогава всичко ще се промени.
Той се отдръпна и кимна, после се приведе да я целуне по ухото и тихо промърмори:
— А ако не са схванали съобщението, ще се наложи ние да излезем навън и да ги потърсим.
Краят на купона
Тази нощ всичко беше залято с шампанско. Въпреки че се бяха зарекли повече да не пият, Толи и Зейн решиха да вдигнат тост за оцеляването на кримитата в Голямото сгромолясване на Стадиона на Нефертити.
Всички бяха инструктирани как да се държат тази нощ, всяка реакция беше предварително отрепетирана, затова никой не спомена за разлят по леда алкохол, нямаше дори намек за злорадство или поздравления за успешно осъществения план — отвсякъде се чуваше само въодушевеното бърборене на нови красиви, които постепенно се съвземаха след газиращо и неочаквано преживяване.
Кримитата разказваха и преразказваха всеки за собствените си усещания по време на пропадането — за разпадащия се лед, за замайващия полет сред канонада от фойерверки, за впиването на ремъците на бънджи жилетките при обезопасяване на полета, за вълната позвънявания на разтревожени родители, които бяха разбрали за случилото се от емисиите по всички канали. Повечето кримита бяха интервюирани за новините и разказваха личните си истории с израз на невинна изненада. Подробностите около събитието и неговите последствия се трупаха като лавина: подадени оставки в градския съвет по архитектура; пълна промяна в графика на плейофите и окончателно затваряне на левитиращата пързалка (доста кофти страничен ефект, който Толи не беше предвидила).
Но скоро всичко това им досади — дори собственото ти лице на екрана може да бъде отегчително, ако си го видял петдесетина пъти — затова Зейн ги поведе да си напалят огън в „Дензъл парк“.
Кримитата продължаваха да бълбукат като врящ казан, татуировките им се въртяха в заревото на пламъците, докато отново и отново разказваха всеки своята история. Използваха сленга на красивите, в случай че някой подслушва, но въпреки това Толи долавяше нещо повече от плоски баналности в думите им. По същия начин разговаряха и те двамата със Зейн — винаги внимаваха какво ще кажат пред белезниците, но успяваха да натоварят с важен смисъл наглед празните приказки на красивите. Очевидно мълчаливата конспирация, споделяна доскоро само от тях двамата, сега се разрастваше. Докато наблюдаваше пламъците и слушаше разсеяно разговорите около себе си, Толи все повече се убеждаваше, че газираното състояние, което пропадането предизвика в групата, наистина може да продължи по-дълго. Дали хората все пак нямаше сами да открият начин да се освободят от красивия ум, без да прибягват до хапчета.
— По-бързо пий това шампанско, Кльощо! — Зейн прокара пръсти по врата й, за да я откъсне от мислите, в които беше потънала. — Чувал съм, че алкохолът много лесно се изпарява.