— Изпарява ли се? Ужасно! — Толи доби загрижен вид и вдигна чашата си на фона на пламъците. По новините на всеки час съобщаваха как върви разследването около пропадането на пързалката. Цял куп инженери търсеха обяснение как е възможно лед с двайсетсантиметрова дебелина, поддържан от магнитни левитатори, да подаде на тежестта само на няколко десетки души. Май накрая вината щеше да бъде приписана на ударната вълна от зарята, на топлината от прожекторите над стадиона и даже на синхронните вибрации от ритмичното пързаляне на кънкьорите, каквито се получават и при маршируването на войници. Нито един експерт дори не подозираше, че истинската причина за пропадането се е изпарила във въздуха.
Толи вдигна чаша и се чукна със Зейн. После я пресуши, взе чашата на Зейн и го напръска с малко шампанско.
— Благодаря, Кльощо — каза той.
— За какво?
— Че споделяш всичко с мен.
Тя му хвърли красива усмивка. Той, естествено, говореше за хапчетата, не за шампанското.
— Пак заповядай. Радвам се, че има достатъчно и за двамата.
— Да не повярваш в газирания ни късмет, ама подейства.
Тя кимна. Лекарството още не беше съвършено, но като се има предвид, че двамата взеха по половин доза, тестът можеше да се смята за успешен. Лекарството подейства на Зейн почти мигновено и само за няколко дни успя да разбърка неговия красив ум. Хапчето на Толи действаше по-бавно и тя все още се събуждаше замаяна сутрин, та трябваше Зейн да търси начини да я газира. Затова пък тя извади късмет и не страдаше от ужасни пристъпи на мигрена като Зейн.
— Според мен винаги е по-добре да споделяш — каза тя и отново разклати чашата му шампанско. Спомни си за предупреждението в писмото, което беше написала сама до себе си, и потръпна, въпреки близостта на огъня. Вероятно двете хапчета щяха да подействат като свръхдоза и сега тя щеше да е безжизнено тяло в мозъчна смърт.
Зейн я привлече към себе си.
— Та, както казах, благодаря. — Той я целуна, допирът на устните му беше топъл, въпреки студа очите му просветваха в заревото на пламъците и той дълго не я пусна. От тази целувка, оставила я без дъх, и от изпитото шампанско Толи пак се почувства с красив ум — контурите на всичко около нея се размиха. Което вероятно невинаги беше лош знак.
Зейн най-накрая я пусна да си поеме дъх, но когато тя се извърна към огъня, допря устни до ухото й и прошепна:
— Трябва да свалим тези неща.
— Шшт! — Дори с дебелите зимни якета и ръкавици върху белезниците, Толи пак се чувстваше на показ и не си позволяваше да прави планове за бъдещето на глас. На кримитата и без това тази вечер им се наложи да мятат камъни по една камера, която левитираше ниско над тях, за да отрази купона като подплата на историята с продънването на пързалката.
— Това направо ме побърква, Толи.
— Кротко. Ще измисля нещо. — Но престани да говориш за това, помоли го само с помръдване на устни тя.
Той върна обратно в огъня едно изтърколило се дърво. Когато наоколо се разхвърчаха искри, издаде болезнен стон.
— Зейн?
Когато той тръсна глава и притисна с ръце слепоочията си, Толи изплашено преглътна. Още един пристъп на мигрена. Понякога приключваха след няколко секунди, друг път траеха с часове.
— Спокойно, добре съм. — И той дълбоко си пое въздух.
— Май все пак трябва да отидеш на лекар — прошепна тя.
— Забрави! Тогава ще разберат, че съм излекуван.
Тя го придърпа близо до огъня, който бумтеше и хвърляше искри, и притисна устни до ухото му.
— Казах ли ти за Мади и Аз, родителите на Давид? Те са лекари — хирурзи — но въпреки това дълго време не са си давали сметка за мозъчната аномалия. Просто мислели, че повечето хора са тъпи по рождение. Един обикновен лекар няма да заподозре нищо, ако се наложи да те оправи.
Зейн категорично разтърси глава и на свой ред долепи устни до ухото й.
— Това няма да свърши само с един обикновен лекар, Толи. Новите красиви никога не се разболяват.
Тя огледа светналите лица на хората около огъня. Кримитата редовно отскачаха до болницата, но заради раните, получени по време на буйните си забави, не заради някаква болест. Операцията усилваше имунната система, укрепваше органите и оправяше зъбите завинаги. Да се разболее някой от новите красиви беше такава рядкост, че най-вероятно веднага щеше да бъде подложен на детайлни изследвания. А щом се разбере, че мигрените на Зейн са хронични, тогава щяха да се намесят и експертите.