Толи усети пристъп на гняв, главата й пламна в огън.
— Хм, а не ме ли използвахте вече?
— Я, гледай, значи си спомняш? Превъзходно. — В жестоко красивите очи на жената, студени, безизразни и без блясък, сякаш премина далечна сянка на наслада. — Зная, че това беше доста неприятно изживяване, Толи. Но пък необходимо. Искахме да спасим нашите деца от Мъглата и единствено ти можеше да ни помогнеш. Извинявам ти се.
— Извинявате се? — повтори Толи. — Извинявате се, защото ме принудихте да предам приятелите си, защото унищожихте Мъглата, или защото убихте бащата на Давид? — Толи усети, че в момента лицето й изразява неприкрито отвращение. — Не мисля, че от сега нататък ще съм ви полезна, д-р Кейбъл. Вече ви направих достатъчно услуги.
Жената само се усмихна в отговор.
— Съгласна съм. Значи сега е време аз да ти направя услуга. Това, което ти предлагам, е доста… газирано.
Тази дума, произнесена от тънките и жестоки устни на Кейбъл, накара Толи сухо да се изсмее.
— Какво ли пък знаете вие за газирането.
— Ще останеш изненадана. Ние от „Извънредни ситуации“ знаем всичко за усещанията, особено за онези, които ти и твоите така наречени кримита постоянно търсите. Аз бих могла да ти ги предоставя, Толи. По цял ден, ден след ден ще си така газирана, както не би могла даже да си представиш. И това ще е истинско. Не просто начин да се отървеш от вечния унес на новите красиви, а нещо много по-добро.
— За какво говорите?
— Помниш ли летенето със сърф, Толи? — попита Кейбъл, в безизразните й очи припламнаха студени огньове. — И как от него се чувстваше жива? Да, ние можем да правим хората красиви отвън и празни, лениви и безсъдържателни — отвътре, но можем и да ги газираме, както му казвате вие. Има начин и сега да се заредиш с адреналин, даже повече, отколкото като грозна; има начин да се почувстваш много по-жива от вълк, преследваш плячката си, даже много по-газирана от войниците на ръждивите, които са се избивали за някое богато на нефт парче земя в пустинята. Твоите сетива ще се изострят, тялото ти ще е по-бързо, от който и да е атлет в историята, а мускулите ти — по-силни от тези на другите човешки същества.
Режещият глас на жената замлъкна и Толи внезапно усети с предела на сетивата си нощта наоколо — ледените висулки ронеха капки върху твърдата земя, дърветата пукаха на вятъра, огънят долу хвърляше искри от време на време. Чуваше прекрасно шума от купона: кримитата се надвикваха за подвизите си от деня, препирайки се кой е отскочил най-високо с бънджи жилетката, или чие падане е било най-болезнено. Думите на Кейбъл превърнаха света в парче счупен кристал с остри ръбове.
— Трябва да гледаш на света така, както аз го виждам, Толи!
— Да не ми предлагате… работа? Като агент на „Извънредни ситуации“?
— Не просто работа. А изцяло нов живот. — Д-р Кейбъл произнесе следващите думи с преднамерена предпазливост. — Ти можеш да станеш една от нас.
Толи дишаше тежко, пулсът биеше в ушите й, сякаш самата идея да стане извънредна вече я променяше отвътре.
— Сравни предложението ми с живота, който те чака, Толи. Ще го пропилееш в търсене на евтина тръпка и само за няколко кратки мига ще си възвръщаш трезвата мисъл. Главата ти никога няма напълно да се избистри от постоянния унес. А от теб ще излезе чудесен агент на Извънредните. Беше впечатляващо как откри Мъглата съвсем сама, макар че аз винаги съм залагала на теб. Но чак сега, когато продължаваш да правиш пакости и след операцията — д-р Кейбъл поклати глава, — си давам сметка, че си истински самороден талант. Присъедини се към нас.
При тези думи нещо най-после звънна в главата на Толи.
— Отговорете ми на един въпрос. Каква бяхте вие като грозна?
— Не е ли очевидно, Толи? — Жената отново нададе лаещ смях. — Ти вече знаеш отговора на този въпрос.
— Била сте бунтар.
Кейбъл кимна.
— Бях същата като теб. Всички ние сме били като теб. Ходехме до руините, опитвахме се да стигнем дори по-далече и се налагаше насила да ни връщат. Затова оставяме грозните да правят дребните си пакости — за да пресеем най-умните сред тях. Да разберем кои сами могат да избягат от клетката. Това е целта на бунта, Толи — да се издигнете до агенти в „Извънредни ситуации“.
Толи затвори очи, осъзнавайки, че жената казва истината. Тя си спомни колко лесно успяваше да заблуди охраната в общежитието на грозните; как всеки намираше начин да заобиколи правилата. После си пое дълбоко въздух.