Но ето че сега, благодарение на газираната си приповдигнатост, кримитата правеха същата грешка. Внезапно топлината на огъня и неговите весели пламъци накараха Толи да се почувства още по-зле.
Тя се заслуша в разговорите наоколо — хвалби кой колко високо се е преметнал с бънджи жилетката над футболното игрище и спорове чие интервю в новините е най-хубаво. Горчивият разговор с д-р Кейбъл беше изострил чувствителността и; сега можеше да чуе всеки отделен звук, да разчепка всяка нишка от разговора. И кримитата изведнъж й се видяха глупави самохвалковци, които преповтарят за пореден път един на друг своите истории и незначителните си победи. Както обикновено правят красивите.
— Кльощо?
Тя откъсна поглед от огъня и видя, че Шай стои край нея.
— Зейн добре ли е? — Шай я огледа по-внимателно и се ококори. — Толи-ва, изглеждаш…
Нямаше нужда Шай да довършва, Толи можеше да прочете останалото в очите на приятелката си: изглежда ужасно. Уморено се усмихна. Това беше една от последиците на лечението, разбира се. Може все още да е прекрасна — със съвършена костна структура и безупречна кожа — но лицето й вече отразяваше нейния вътрешен смут. Сега, когато главата й е пълна с некрасиви мисли, тя вече не можеше по всяко време да изглежда красива и безгрижна. Гневът, страхът и грижите не действат разкрасително.
— Със Зейн всичко е наред. Просто с мен нещо става.
Шай се притисна към Толи и обгърна раменете й с ръка.
— Защо си толкова тъжна, Кльощо? Кажи ми!
— Ами… — Тя огледа кримитата, които се надпреварваха кой да се изфука с нещо повече от останалите, — май заради всичко.
Шай понижи глас.
— Аз пък мислех, че днес всичко беше идеално.
— Разбира се, идеално беше.
— Докато Зейн не се напи, разбира се. В това е проблемът, нали?
Толи издаде нечленоразделен звук. Не й се искаше да лъже Шай. Някога ще й разкаже всичко за лекарството и тогава би могла да обясни главоболието на Зейн.
Шай въздъхна и прегърна Толи още по-силно. Помълчаха така известно време, после Шай попита:
— Кльощо, какво стана с вас там горе?
— Там горе ли?
— Сещаш се — когато изкачихте предавателната кула. Оттогава не сте същите.
Толи се заигра с шала, усукан около китката й — щеше й се да може да разкаже на приятелката си всичко. Но беше опасно да сподели с нея за лекарството, докато не са на безопасно място извън града.
— Не знам какво да ти кажа, Кьорчо. Горе наистина беше много газиращо. Вижда се целият остров, а и рискуваш да се пребиеш. Дори да умреш. Това те прави различен.
— Знам — прошепна Шай.
— Какво знаеш?
— Какво е чувството. И аз изкачих кулата. Двамата с Фаусто намерихме начин да хакнем охраната и снощи го направих. Това страшно ме газира преди пропадането.
— Наистина ли? — Толи се взря внимателно в нея. В светлината на огъня лицето на Шай сияеше от гордост и ирисовите й импланти святкаха. Всички кримита бяха дръпнали здраво напред, но щом Шай е хакнала охраната и се е изкатерила по кулата във Валентино, значи беше с няколко дължини пред останалите.
— Страхотно! И се изкатери там през нощта?!
— Исках да разбера какво става, защото вие двамата със Зейн бяхте тотално разбити след качването. Фаусто предложи да облека бънджи жилетка, но аз исках да го направя като вас. Можех да падна, да умра — точно, както ти казваш. Даже се порязах на един кабел. — Тя с усмивка показа червения белег, който пресичаше дланта й, после замълча за кратко и по челото й се появиха некрасиви бръчки. — Но беше брутално разочарование.
— Защо?
— Защото не ме промени, както се надявах.
Толи сви рамене.
— Е, всички сме различни.
— Сигурно — тихо отговори Шай, — и тогава се замислих. Вие двамата не просто изкатерихте кулата, нали? Там се е случило и нещо друго, Кльощо. Преди ти дори не излизаше със Зейн, а после двамата създадохте някакво ваше, тайно общество, смеете се на шеги, които само вие си разбирате, и през цялото време шушукате. И не се отделяте един от друг.
— Кьорчо… — започна Толи, после въздъхна. — Съжалявам, ако сме били толкова обсебени един от друг. Нали разбираш, това е първата ми свалка, откакто съм красива.