Шай се загледа в огъня.
— И аз така помислих отначало, Толи. Двамата сте толкова различни от всички останали. — Тя вече не шепнеше. — Зейн постоянно получава главоболия, които се опитва да скрие, а и този крясък преди малко беше твой, нали?
Толи преглътна.
— Какво ви промени така в онзи ден?
Толи посочи китката си.
— Шшшт!
— Не ми шъткай, а кажи!
Толи нервно се огледа. Огънят поглъщаше нови купища сурови вейки и съскаше високо, а повечето кримита пееха пиянски песни. Никой не обърна внимание на избухването на Шай, но Толи знаеше, че металната гривна около китката й винаги е нащрек.
— Не мога да ти кажа, Кьорчо.
— Напротив, можеш. — В заревото на огъня лицето на Шай започна да се променя и красивата мекота на чертите й беше изличена от надигащия се гняв. — Виж, Толи, аз си спомних разни неща, когато бях горе на кулата и се питах дали ще умра. А после, докато пързалката пропадаше и правех салта над игрището, си припомних и други. Върнаха ми се много спомени от времето, когато бях грозна. Не е ли страхотно?
Толи не издържа и отклони очи пред суровото изражение на Шай.
— Да, сигурно е така.
— Радвам се, че си съгласна с мен. Та, ето какво си спомних: аз съм в града благодарение на теб, Толи. Ами всички тия истории, с които ви пълнех главите? Пълен боклук! В действителност ти ме проследи до Мъглата и ме предаде, нали така?
Толи отново почувства същия удар в стомаха, като при вида на д-р Кейбъл: хванаха я. От мига, в който усети въздействието на хапчето, тя вътрешно беше убедена, че това рано или късно ще се случи, че Шай ще си спомни какво всъщност е станало, когато и двете бяха още грозни. Но не очакваше да е толкова скоро.
— Да, тръгнах след теб, за да те върна обратно тук. Аз съм виновна за всичко, което се случи в Мъглата. Извънредните ме бяха проследили.
— Точно така, ти ни предаде. След като открадна Давид от мен, разбира се. — Шай горчиво се разсмя. — Не ми е приятно да повдигам въпроса за Давид, но я си представи, че утре се събудя и изобщо нищо не си спомням! Затова реших да ти го кажа, докато още съм газирана.
Толи се обърна към нея.
— И утре ще си го спомняш.
Шай само сви рамене.
— Сигурно. Но случки като днешната не стават толкова често. Така че на теб утре може и да ти се размине.
Толи си пое дълбоко въздух и вдиша аромата на дим от горящи дърва, на запален торф, на борови иглички и разлятото шампанско. В светлината на огъня всичко беше ясно като ден, даже кръговете по възглавничките на пръстите й. Не знаеше какво да каже.
— Погледни ме — каза Шай. Татуировката й се въртеше бясно и змийското кълбо се беше оплело като спиците на велосипедно колело. — Кажи ми какво стана с вас в онзи ден. Направи така, че постоянно да съм газирана. Дължиш ми го.
Толи преглътна. Двамата със Зейн си бяха дали дума да не казват на никого, поне засега. Но нито тя, нито Зейн предполагаха колко газирана е Шай — толкова, че да изкачи кулата сама и да си спомни истината за дните, когато бяха грозни. Сигурно вече можеше да пази тайна, а новината за лекарството би й дала някаква надежда. Пълната откровеност беше единственият шанс Толи да поправи поне отчасти онова, което й причини.
Шай беше права — Толи й го дължеше.
— Права си. Още нещо се случи в онзи ден.
Шай замислено кимна.
— Така си и мислех. Какво стана?
Толи посочи мълчаливо с очи шала на Шай и двете заедно го увиха стегнато около китката на Толи — допълнителен слой за заглушаване на белезниците. Толи си пое въздух и заговори с едва доловим шепот.
— Открихме лекарство.
Шай присви очи.
— Затова ли гладуваш?
— Не. Така, де. Това също помага. Гладът, кафето, саботирането на системата — всичко, което Зейн прави вече месеци наред. Но истинското лекарство е много по-просто.
— Какво е? Ти само кажи, аз ще направя, каквото трябва.
— Не можеш.
— Майната ти, Толи! — Очите на Шай светнаха гневно. — Щом ти си го направила, значи и аз мога.
Толи поклати глава.
— Става дума за хапче.
— Хапче ли? Нещо като витамините, които пием?
— Не, специално хапче. Крой ми го донесе на купона във Валентино. Опитай се да си спомниш, Шай. Преди двете с теб да се върнем в града, Мади търсеше начин как да реверсира операцията. Тогава ти ми помогна да напиша едно писмо, помниш ли?