Выбрать главу

За момент лицето на Шай не изразяваше нищо, после тя кимна.

— Тогава аз бях вече красива.

— Точно така. По това време всички се криехме в руините.

— Странно, по-трудно ми е да си спомня този период, отколкото като бях грозна. — Шай тръсна глава.

— Тогава Мади откри лекарство. Но то още не беше тествано и можеше да се окаже опасно. Тя не го изпробва на теб, защото ти отказа. Искаше да си останеш красива. Затова се наложи аз да се подложа на теста. Ето защо съм тук.

— И Крой ти го е донесъл още преди месец?

Толи кимна и хвана ръката на Шай.

— То действа. Ти сама виждаш как ни промени двамата със Зейн. Благодарение на него сме постоянно газирани. Така че щом излезеш от тук, ти също може… — Изражението на Шай накара Толи да млъкне. — Какво има?

— Значи вие и двамата със Зейн сте взели лекарството?

— Да — каза Толи. — Имаше две хапчета и ние си ги разделихме. Страхувах се да го направя сама.

Шай отблъсна ръката и й се обърна към огъня.

— Не ти вярвам, Толи.

— Какво?

Шай изкриви лице срещу нея.

— Защо той? Защо не помоли мен?

— Но аз…

— Нали уж си ми приятелка, Толи. Аз направих всичко за теб. Аз първа ти казах за Мъглата. Аз те запознах с Давид. А когато дойде в „Града на новите красиви“, аз ти помогнах да станеш една от кримитата. Изобщо ли не ти хрумна да споделиш лекарството с мен? Все пак вината да съм в това състояние е твоя, нали?

Толи поклати глава.

— Нямаше никакво време, аз дори…

— Разбира се, че не си — изфуча Шай. — Ти едва познаваше Зейн, но нали той е лидерът на кримитата, затова да го омагьосаш, е било поредният номер в списъка ти. Както навремето направи с Давид в Мъглата. Затова си разделила лекарството с него.

— Изобщо не е вярно! — извика Толи.

— Ти си такава, Толи. Винаги си била такава! И никакво лекарство няма да те промени — предаваш най-близките си хора още открай време. Не ти трябва никаква операция, за да станеш празноглава егоистка и да си въобразиш кой знае какво за себе си. Ти винаги си била такава.

Толи се опита да отговори, но нещо ужасяващо се надигна в гърлото й и удави думите. После усети колко тихо е наоколо и си даде сметка, че Шай крещи. Останалите кримита ги наблюдаваха смаяни и само съскането на огъня нарушаваше тишината. Красивите не се карат. Те дори рядко спорят, но определено не си крещят един на друг насред някоя веселба. Този тип противно поведение беше запазена марка на грозните.

Толи погледна китката си, чудейки се дали крясъците на Шай не бяха преминали през няколкото слоя дрехи. Ако е така, всичко щеше да приключи още тази нощ.

Шай се отдръпна от нея и ожесточено изсъска:

— Утре може би ще съм отново красивата аз, Толи. Но ще запомня този момент, кълна се. И независимо какви сладки приказки ще ти приказвам занапред, повярвай ми, аз вече не съм твоя приятелка. — Тя се обърна и се втурна сред дърветата, чупейки замръзналите вейки по пътя си.

Толи огледа останалите кримита — чашите с шампанско в ръцете им остро проблясваха на лунната светлина, отразявайки пламъците на прахосническия огън. Тя се почувства самотна и незащитена под втренчените погледи. След няколко ужасяващи минути мълчание обаче, те отново се обърнаха към огъня и продължиха да преповтарят историите за пропадането.

Главата на Толи се замая. Промяната при Шай беше така шокираща, толкова генерална, а тя дори не беше пила хапче. Няколкото минути гняв я бяха превърнали от спокойна и ведра нова красива в див звяр. Това с нищо не се връзваше.

После Толи внезапно си спомни последните думи на д-р Кейбъл — че Зейн е сътрудничел на „Извънредни ситуации“. След бягството на неговите приятели сигурно са го завели в централата и той е признал всичко за Мъглата и мистериозния Давид, който води грозните там. Може би именно срамът и вината са го държали газиран месеци наред — че не е избягал с останалите и че е предал приятелите си на д-р Кейбъл.

Толи, разбира се, също имаше своите мръсни тайни. Ето защо тя също беше останала газирана, така и не успя да се почувства на място в „Града на новите красиви“ и никога не изпитваше задоволство, независимо колко шампанско е изпила. Старите й грозни чувства чакаха притаени дълбоко в нея, готови рано или късно да я променят.