— Е, какво се случи с теб? — попита най-накрая момчето от двойката красиви, а ударението на последната дума се отнасяше за подгизналите и кални дрехи, изтощеното лице и като цяло нелицеприятния й вид.
Толи пъхна една шоколадова бисквита в устата си и сви рамене.
— Летях със сърфа.
Приятелката на момчето го сръчка с лакът, ококори очи и посочи нервно към Толи.
— Какво? — попита той.
— Шшт!
— Какво?
Момичето въздъхна отчаяно.
— Съжалявам — обърна се към Толи тя. — Приятелят ми е съвсем нов. И тотално не е в час. — Тя се обърна към него и продължи шепнешком: — Това е Толи Янгблъд!
Момчето зяпна, после успя някак да се съвземе.
Толи само се усмихна и натъпка още една бисквита в устата си. Естествено, че в спешното отделение има най-голяма вероятност да срещнеш Толи Янгблъд, сигурно си мислеха те. Иначе къде другаде? Вероятно сега се питаха на коя ли друга архитектурна забележителност в града е видяла сметката.
Нейната популярност ги накара да запазят благоговейно мълчание, въпреки че продължаваха да й хвърлят погледи крадешком. Тия двамата очевидно не копнееха да се присъединят към кримитата, Толи би се обзаложила за това. Но все по-ясно осъзнаваше, че нейният авторитет на крими обслужваше дребните амбиции на Шай и поощряваше онези красиви, които жадуваха за някакъв по-особен вид газирано преживяване. При тази мисъл стомахът й, макар и пълен с кафе, мляко и бисквити, се сви; тя се зачуди дали скоро посещенията в спешното отделение няма да се превърнат в последен моден писък.
— Толи? — Дежурният лекар я викаше от вратата на чакалнята. Най-сетне щеше да напусне тази зала.
— Пазете се, деца — обърна се тя към новите красиви и последва дежурния по коридора.
Чак когато вратата зад гърба й се затвори, Толи разбра, че не са я завели в отделението за амбулаторно болни. Дежурният лекар я вкара в малка стая, доминирана от едно огромно бюро, отрупано с хаотично нахвърляни документа. Картината, прожектирана от стената, беше зелено поле в слънчев ден — такива пейзажи показваха в детската градина малко преди времето за лягане.
— Май дълго си била навън под дъжда? — каза дежурният ведро, сваляйки хартиената престилка с цвят на болнично синьо. Отдолу носеше костюм — полуофициален, отбеляза механично Толи — и чак тогава си даде сметка, че това изобщо не е дежурен лекар. Имаше сияйна усмивка, характерна за политиците, възпитателките в забавачницата и психиатрите.
Тя седна на стола срещу него и мокрите й дрехи изджавкаха.
— Познахте от първия път.
Той се усмихна.
— Е, понякога се случват и злополуки. Добре направи, че доведе приятеля си тук. И голям късмет за мен, че присъствах, когато дойдохте. Работата е там, че отдавна искам да се свържа с теб, Толи.
— Така ли?
— Точно така. — Той отново се усмихна. Имаше един определен вид красиви от втора степен, които се усмихваха, независимо от обстоятелствата: щастлива усмивка, усмивка на разочарование, загазил си усмивка. Неговата беше добронамерена и въодушевена, заслужаваща доверие и точно това опъна нервите на Толи. Той беше точно този тип красив втора степен, в какъвто щеше да се превърне и тя според прогнозата на д-р Кейбъл: самодоволен и самоуверен, а чертите на красивото му лице бяха белязани от ведрост, зрялост и мъдрост в необходимата пропорция.
— Май не си отваряла електронната си поща през последните няколко дни, а? — попита той.
Тя поклати глава.
— Беше задръстена от спам. Нали разбирате, неприятно следствие като те дават по новините. Ставаш ужасно популярен.
С тези думи Толи си спечели високомерна усмивка.
— Предполагам, всичко е било много вълнуващо за теб и твоите приятели.
Тя сви рамене, решена да го играе скромна.
— Отначало беше доста газиращо, но сега всичко тотално се скофти. Та, бихте ли ми казали вие кой сте всъщност?
— Д-р Реми Андерс. Аз съм травматологичен консултант в болницата.
— Травма? Да не става дума за онова на стадиона? Защото аз съм тотално…
— Сигурен съм, че с теб всичко е наред, Толи. Става въпрос за твой приятел. Честно казано, малко сме обезпокоени.
— За кого по-точно?
— За Шай.
Въпреки че успя да изобрази красива изненада, в главата на Толи звънна аларма. Но тя овладя гласа си.