— Защо пък точно Шай?
Бавно, сякаш направляван от дистанция, д-р Андерс смени усмивката със загрижено изражение.
— Снощи е имало инцидент по време на малкото ви огнено празненство. Някакъв спор между вас двете с Шай. Доста обезпокоително.
Толи примигна и се запъна, припомняйки си как Шай и крещеше край огъня. Въпреки предпазните мерки, белезницата очевидно е уловила гнева на Шай — поведението й доста надмина общоприетия любезен тон между нови красиви. Толи се опита да си спомни какво точно крещеше Шай, но комбинацията от шампанско и потискащо чувство за вина не беше особено услужлива за паметта. Затова просто сви рамене.
— Да. Май беше доста пияна. Аз също.
— Но нито една от вас не звучеше особено щастливо.
— Д-р Реми, да не казвате, че сте ни шпионирате? Това е гадно.
Консултантът поклати глава и отново изобрази загрижена усмивка.
— Проявяваме специален интерес към всички пострадали при този злополучен инцидент. Понякога е трудно човек да се възстанови след стреса от неочаквани ситуации. Ето защо съм назначен за ваш пост стресов консултант.
Толи се направи, че изобщо не забелязва как той се измъкна от въпроса за шпионирането — тя и така знаеше отговора. „Извънредни ситуации“ не биха проявили интерес, даже кримитата да сринат до основи „Града на новите красиви“, но охраната винаги бдеше на своя пост. Градът се грижеше всички негови жители да са поддържани в състояние на красив ум, имаше логика да се назначи консултант на всеки, който е изпитал някое по-сериозно газиращо преживяване. Д-р Андерс беше тук, за да се увери, че пропадането на пързалката не е предизвикало у кримитата някои нови вълнуващи идеи.
Толи се насили да изобрази красива усмивка.
— В случай че някои от нас окончателно луднат, така ли?
Д-р Андерс се разсмя.
— О, според нас няма риск да полудеете. Тук съм да се уверя единствено, че не са възникнали някои трайни последици. Приятелството може да пострада при стрес, както ти е известно.
Толи реши да подхвърли кокал на Реми и ококори очи.
— О, ето защо тя беше такъв стършел снощи.
Лицето му просветна.
— Разбира се, всичко опира до стреса, Толи. Но запомни едно — тя най-вероятно не го е направила нарочно.
— Е, аз пък изобщо не й се вързах.
Окуражителна усмивка.
— Всеки реагира по свой собствен начин на травмата, Толи. Едва ли някой друг разсъждава и се държи като теб. Вместо да се ядосваш, защо не приемеш случилото се като възможност да покажеш своята съпричастност към Шай. Вие сте приятелки от дълго време, нали?
— Да, още откакто бяхме грозни. Родени сме на една и съща дата.
— Но това е прекрасно! Старите приятели са най-добрата опора във времена като днешните. Та, за какво се скарахте?
Толи сви рамене.
— Знам ли. За глупости, честно.
— Спомняш ли си нещо от онази нощ?
Толи се запита дали и тази стая има функцията на детектор на лъжата и ако наистина е така, колко голяма трябва да е лъжата, за да я засече. Тя затвори очи и се опита да се съсредоточи върху движението на калориите в нейното почти анорексично тяло, позволявайки на красивата мъгла да покрие съзнанието й.
— Толи? — настоя той.
Тя реши да подхвърли на д-р Андерс едно малко парче истина.
— Всичко беше заради стари работи.
Той кимна, скръствайки доволно ръце. Толи се притесни да не е казала твърде много.
— От времето, когато сте били грозни, нали?
Тя само кимна, защото се боеше гласът да не я издаде.
— И как я карате двете с Шай след онази нощ?
— Просто чудно.
Той се усмихна щастливо, но Толи улови беглия му поглед към нещо, което се намираше на ръка разстояние от него — вероятно наблюдаваше невидим за нея екран. Дали не проверяваше данните от интерфейса на града? Там щеше да е отразено, че двете с Шай не са си пращали пингове от партито край огъня, а цели три дни без връзка между тях си беше направо необичайна ситуация. Или пък д-р Андерс проверяваше дали гласът й трепери?
Той усмихнато кимна към невидимите данни, или каквото там гледаше.
— Как ти се струва, дали сега тя е в по-добро настроение?
— Тя си е добре, предполагам. — Само дето има склонност към самонараняване, нарежда откачени напеви и е на път да основе свой клан от побъркани. — Всъщност не съм я виждала, откакто заваля тоя гаден дъжд. Ние обаче сме си най-добри приятелки до гроб.