Това последното не биваше да го казва, защото гласът й прозвуча неестествено. Тя се изкашля, което беше регистрирано със загрижена усмивка от страна на д-р Андерс.
— Радвам се да го чуя, Толи. Ти също си добре, нали?
— Направо газирано — отговори тя. — Въпреки че съм малко гладна.
— Да, да, разбира се. Двамата със Зейн би трябвало да се храните по-често. Изглеждате малко кльощави, а ми казаха, че кръвната му захар била много ниска.
— Ще го натъпча с ония шоколадови бисквити в приемната. Божествени са.
— Чудесна идея. Ти си наистина добра приятелка, Толи. — Той се изправи и протегна ръка. — И така, ще имам грижата добре да закърпят Зейн, затова няма да те задържам повече. Благодаря за отделеното време и ще разчитам да ме уведомиш, ако ти или някой от твоите приятели има нужда да поговори с мен.
— О, задължително — отговори тя и му хвърли ослепително красива усмивка. — Това би било страхотно.
Навън дъждът обгърна Толи като стар приятел, но неговата мокра прегръдка дойде като балсам за Толи след сияйната усмивка на д-р Андерс. На път за вкъщи тя разказа на Зейн за него. Въпреки че белезницата отново беше затрупана под дебел слой дрехи, тя внимаваше да говори тихо, а вятърът веднага отвяваше думите й надалече, докато се издигаха в сивото небе.
Той въздъхна, когато тя замълча.
— Излиза, че те са не по-малко притеснени за нея от нас.
— Аха. Сигурно са чули скандала онази нощ. Тя ми крещеше по много некрасив начин.
— Страхотно. — Той мъчително изкриви лице на студения вятър. Очевидно болкоуспокояващите за ръката не можеха да потиснат главоболието. Краката му пристъпваха неуверено по дъската, трудно намирайки опора.
— Нищо не казах, само че е била пияна и малко е преиграла. — Толи си позволи да се усмихне самодоволно. Този път не беше предала Шай. Е, поне се надяваше да е така.
— Разбира се, че не е трябвало нищо да казваш, Толи. Шай може и да се нуждае от помощ, но не и от страна на този красив втора степен психиатър. Трябва да я изведем извън града и да й дадем истинско лекарство. Колкото се може по-скоро.
— Аха. Хапчетата са много по-добро решение от това сам да се накълцаш. — Стига да не ти причинят мозъчна смърт, помисли си тя, но го премълча. Реши засега да не казва на Зейн, че при следващия припадък веднага ще го отведе в болницата; надяваше се да не се стига до там. — А как мина с твоите лекари?
— Обичайното. Първия час ме наставляваха да ям повече. Когато най-после се заеха да ми спояват костите, изпаднах в безсъзнание за около десетина минути. Така или иначе, изглежда не забелязаха нищо друго нередно в мен, само дето съм много кльощав.
— Хубаво.
— Това, естествено, не означава, че съм добре. Все пак не прегледаха главата ми, а само ръката.
Толи си пое въздух.
— Мигрената се влошава, нали?
— Според мен причина за всичко са гладът и студът, това е.
Тя поклати глава.
— Аз също не съм яла днес, Зейн, а ти не ме видя да…
— Забрави за главата ми, Толи! Нито съм по-зле, нито по-добре. Онова, което ме притеснява, са ръцете на Шай. — Той приближи сърфа си до нейния и снижи глас. — От сега нататък те ще я държат под око. Ако д-р Реми разбере какво сама на себе си причинява, целият този ад ще приключи.
— Прав си, така е. — Толи отново си спомни белезите по ръцете на Шай. От разстоянието, на което ги видя, най-напред помисли, че са татуировки, но отблизо никой не би се заблудил. И се съмняваше, че д-р Андерс ще намери подходяща усмивка за случая, ако ги види. Тогава алармите в целия град ще се задействат и интересът на охраната към всички замесени в инцидента на стадиона ще удари тавана.
Толи протегна ръка, за да спрат за малко, после снижи гласа си до шепот.
— В такъв случай нямаме много време. Той всеки момент може да реши да говори с Шай.
Зейн си пое дълбоко въздух.
— Налага се ти първа да говориш с Шай. Кажи й да спре да се реже.
— О! Страхотно. И какво да правя, ако откаже?
— Кажи й, че се каним да бягаме. Кажи й, че ще намерим истинско лекарство.
— Да избягаме ли? И как ще стане?
— Просто тръгваме — още тази вечер, ако е възможно. Ще взема всичко необходимо, а ти предупреди останалите кримита.
— Ами тези? — Тя беше твърде изтощена, за да вдигне омотаната в шал ръка, но той разбра за какво говори.