Зейн хвана двете дръжки в края на плота и ги стисна едновременно. Машината избоботи за част от секундата, после внезапно се задейства и горната половина се стовари върху плота с едно оглушително тряс! Ехото от удара прокънтя из цялото хале и още звънеше в ушите на Толи, когато двете челюсти на трошачката се разтвориха и освободиха металния лист.
— Не е ли готино? — възкликна Зейн. Той взе металния лист с напълно променена от натиска форма. Сега приличаше на плато за сервиране на храна, разделено на секции за салата, основно и десерт. Зейн го огледа от всички страни и прокара пръст по улеите на долната страна. — Леле, на ронлив сняг с това сладурче се стигат хиляда километра в час!
Лицето на Фаусто пребледня.
— Няма да стане, Зейн.
— И защо?
— Има много предпазни мерки. Дори някой от нас да…
— Да не си полудял, Зейн?! — извика Толи. — Нали нямаш намерение да си пъхнеш ръката тук? Това нещо направо ще я отхапе!
Зейн само се усмихна.
— Спокойно, няма да я отхапе. Както каза Фаусто, има прекалено много предпазни мерки. — Той извади мемо-картата и пъхна друга на нейно място. Повърхността на плота отново се раздвижи и образува остри издатини по края, които приличаха на зъби. Зейн постави лявата си ръка в металната челюст. — От ръкавицата е трудно да се разбере, но виждате ли къде машината ще скръцне белезницата?
— Ами ако не улучи мястото, Зейн? — попита Толи. Едва се удържаше да не изкрещи. Белезниците им както обикновено бяха заглушени, но тя не искаше красивата втора степен в другия край на халето да ги чуе.
— Няма да сгреши мястото. С тая машинария могат да се произвеждат даже части за секундомер.
— Изобщо няма да тръгне — заяви Фаусто. Той също пъхна ръка в металната челюст. — Пускай!
— Знам, знам — отговори Зейн, сграбчи ръчките и ги стисна.
— Какво?! — извика ужасена Толи, но машината не помръдна. По края й замига редица от жълти светлини и механичен глас с метален тембър произнесе: — Отдръпнете се, моля.
— Програмирана е да разпознава човешкото тяло по телесната температура — обясни Фаусто.
Толи преглътна сухо и сърцето й заблъска в гърдите, когато Фаусто измъкна ръката си от металните челюсти на машината.
— Не го прави!
— Но дори да успееш да я хакнеш, какъв е смисълът? — продължи Фаусто. — Тя ще смачка белезниците, а те ще премажат ръката ти.
— Не и с петдесет метра в секунда. Виж това. — Зейн се надвеси над плота и прокара пръст по металните зъби, които беше програмирал. — Острите краища ще срежат белезниците, или поне така ще ги разплескат, че да унищожат всичко в тях. Тогава от белезниците ще остане просто безформено парче студен метал.
Фаусто се наведе да погледна отблизо и Толи отклони очи, защото не можеше да понесе гледката на главите им, пъхнати между металните челюсти. Студен метал. Тя погледна към жената, която духаше стъкло в другия край на халето. Неподозираща за техните откачени планове, тя спокойно държеше парче стъкло в малка разпалена пещ и го въртеше равномерно над пламъка.
Толи тръгна в нейната посока, отдалечи се достатъчно от Зейн и Фаусто, за да не могат да я чуват, после отви белезницата си.
— Разговор с Шай.
— Невъзможно. Пинг?
Толи се намръщи, но въпреки това продължи.
— Да. Виж какво, Шай, зная, че това е осемнайсетото ми съобщение до теб за днес, но трябваше да ми отговориш. Съжалявам, че те проследихме, обаче… — Толи не знаеше какво още да добави, защото охраната — а може би и самите Извънредни — сигурно слушаха в момента. Едва ли е възможно да й каже, че всички ще избягат тази нощ. — Ние се притесняваме за теб. Обади ми се веднага, щом можеш. Трябва да поговорим очи в очи.
Толи въздъхна и отново уви шала около китката с белезницата. Шай, Хо и Таке — Нарязаните — бяха наложили пълно информационно затъмнение, отказвайки да отговарят на съобщенията. Най-вероятно Шай се цупеше, че тайната й церемония е разкрита. Надяваха се поне някой от кримитата да успее да ги открие и да им каже за бягството.
Цял следобед Толи и Зейн подготвяха останалите. Кримитата бяха екипирани и разположени на различни места из острова, готови да тръгнат при подаден от Толи и Зейн сигнал, че са вече свободни.
Майсторката на стъкло приключи с разтопяването му. Тя извади светещата топка от пещта и започна да я издухва през една дълга цев, придавайки сложна форма на лавообразната материя. Толи неохотно откъсна очи от тази гледка и се върна обратно при трошачката.