— Толи, направи го!
Студът кара метала да се свие, но жегата. Толи хвърли поглед към жената със стъклото в другия край на халето, потънала в щастливо неведение относно жестокото насилие, което предстоеше да се случи.
— Толи! — тихо се обади Фаусто.
Жегата ще накара белезниците да се разширят.
Жената държеше нажеженото до червено стъкло, оглеждайки го от всички страни. Как беше възможно да се държи разтопено стъкло?
— Толи — повтори Фаусто, — ако разрешиш, аз ще.
— Задръж малко — каза тя и вдигна ръце от дръжките на трошачката.
— Какво?! — извика Зейн.
— Стой тук. — Тя измъкна мемо картата от трошачката и без да обръща внимание на протестите им, хукна покрай масивните туловища на струговете към противоположния край на халето. Когато наближи жената, онази я погледна ведро с типичното за красивите втора степен спокойствие.
— Здравей, скъпа.
— Здрасти. Това е много красиво — каза Толи.
Сега Толи виждаше ясно ръцете на жената и забеляза, че те проблясваха сребристо на заревото на пещта.
— Носите ръкавици, нали?
Жената се разсмя.
— Разбира се! В тая пещ е доста горещо, както сигурно се досещаш.
— Само че жегата не стига до вас.
— Не и през ръкавиците. Доколкото знам, материята е изобретена първоначално за космическите совалки, които навлизат обратно в земната атмосфера. Може да се справи с температура от две хиляди градуса.
Толи кимна.
— Но въпреки това са съвсем тънки, нали? От другия край на халето изобщо не ги забелязах.
— Точно така. — Жената закима щастливо. — Структурата на разтопеното стъкло се усеща съвсем добре през тях.
— Леле! — Толи пусна една типична за красивите усмивка. Ръкавиците лесно можеха да минат под белезниците, вече беше сигурна в това. — Къде мога да си набавя един чифт?
Жената кимна към един шкаф. Толи го отвори и откри десетки чифтове, натъпкани вътре — сребристата им материя просветваше като току-що навалял сняг. Тя измъкна два чифта.
— Всичките един размер ли са?
— Да, разтягат се, докато ти станат, даже могат да стигнат до лакътя — отговори жената. — Само че трябва да ги изхвърлиш след употреба. Втория път не предпазват толкова добре.
— Няма проблем. — Толи се отдалечи, стиснала здраво ръкавиците и усети как я залива вълна на облекчение — вече не се налагаше да наблюдава как трошачката смазва ръката на Зейн. В главата и като часовников механизъм зацъка нов план — вече знаеше точно къде ще открие достатъчно мощен пламък.
— Почакай малко, Толи — извика жената зад нея и в гласа й се усети тревога.
Толи замръзна като разбра, че жената я е разпознала. Естествено, всички, които гледат новини, вече познаваха по лице Толи Янгблъд. Тя започна трескаво да търси невинна причина за оправдание да вземе ръкавиците, но всичко, което й хрумна, изглеждаше напълно несъстоятелно.
— Ъ, да?
— Взела си само две леви ръкавици — засмя се жената. — Няма да са ти от особена полза, независимо какъв номер замисляш сега.
Толи се усмихна и си позволи дори да изхихика. Само ти така си мислиш. Въпреки това обаче се върна при шкафа и извади двете десни ръкавици. Няма да й навреди, ако и двете ръце са защитени.
— Благодаря за помощта — каза тя.
— Пак заповядай. — Жената се усмихна красиво, обърна се и отново се зае да оформя парчето разтопено стъкло. — Само бъди внимателна.
— Не се безпокойте — отговори Толи. — Винаги внимавам.
Отвличането
— Ти се шегуваш! Как можем да поръчаме подобно нещо посред нощ? — попита Фаусто.
— Не можем, затова ще се наложи да го отвлечем. — Толи метна раницата на гърба си и щракна с пръсти на сърфа да я последва. — Даже ще трябва да отвлечем не един, а няколко. Колкото повече от нас се измъкнат по този начин, толкова по-добре.
— Да отвлечем? — повтори Зейн и предпазливо погледна китката си с белезницата, увита в шала. — С други думи, да ги откраднем.
— Не, просто ще помолим мило. — Тя се ухили. — Не забравяй, Зейн, ние сме кримита. Ние сме известни. Затова върви с мен.
Щом излязоха от халето, тя се метна на сърфа и се понесе към центъра на острова, където около върховете на кулите постоянно имаше балони, парашутисти и фойерверки. Двете момчета едва успяха да я последват.