Но какви бяха те? Изглеждаха дребни на ръст и крещяха един на друг на някакъв непознат език. Сякаш призраците на праръждивите се бяха надигнали от гробовете.
Каквито и да бяха, сега нямаше време да размишлява по въпроса. Толи се надигна отново и се втурна в мрака, устремена към тъмната просека между две факли.
Ловците я забелязаха, когато наближи: брадати мъже с белязани от рани и болести лица. Толи се вряза помежду им и мина толкова близо, че усети огнения дъх на факлите. Яростно запратен прът префуча над рамото й и едва не го отнесе, но тя се задържа на крака и докато се усети, вече се спускаше слепешката надолу в някакво дере.
Двамата с крясъци се втурнаха след нея и други викове в отговор на техните се разнесоха из гората. Колко всъщност бяха преследвачите? Толи имаше чувството, че изникват от земята навсякъде около нея.
Внезапно кракът й се озова в нещо студено, Толи се подхлъзна и падна в плитък поток. Зад нея двамата ловци вече пъхтяха по склона, а факлите им пръскаха искри, когато срещнеха клон или стебло по пътя си. Чудно как досега не е пламнала цялата гора.
Толи се изправи и хукна по коритото на потока, благодарна за просеката, която той беше проправил в гъсталака. Препъваше се по хлъзгавото и каменисто дъно, но въпреки това изпревари пламтящите очи, които я следваха по продължението на отсрещния бряг. Само ако успееше да стигне до открит участък в гората, щеше да се изплъзне на грозните, по-дребни и по-бавни от нея.
Някъде зад нея се чу цапане на крака във водата, после сумтене и поток ругатни на непознатия език. Един от двамата й преследвачи беше паднал. Може би и този път ще се отърве.
Храната и водният пречиствател обаче останаха в раницата на поляната, в ръцете на враждебните и въоръжени грозни. Непоправима загуба.
Толи си наложи да не мисли за това сега и продължи да тича. Китката й все още болезнено пулсираше от падането и тя се уплаши да не е счупена.
Изведнъж накъде отпред се надигна оглушителен тътен, потокът кипна в краката й и земята се разтресе. После внезапно, както тичаше, изгуби твърда почва под себе си.
Пропадайки в празното пространство, Толи твърде късно си даде сметка, че тътенът сега идва зад гърба й — беше се хвърлила от върха на някакъв водопад. Полетът й в бездната продължи само миг, после тя се вряза в дълбок разпенен кладенец, беше обгърната от леден мраз, а тътенът изведнъж се превърна в далечно буботене. Почувства как се гмурва надолу сред мрак и тишина, преобръщайки се презглава.
Едното й рамо удари дъното и тя се оттласна нагоре. Изскочи задъхана на повърхността, едва успя да си поеме въздух и започна да гребе с ръце, докато пръстите й не опряха скалист ръб. Изкачи се по хлъзгавия камък и се хвърли към плитчините, лазейки на четири крака, полуудавена и разтреперана от студ.
Хванаха я.
Факлите я заградиха отвсякъде, осветявайки разпенената вода като рояк светулки. Толи вдигна очи и видя десетина ловци да я гледат кръвнишки от стръмните склонове на потока; бледите им грозни лица имаха още по-ужасяващ вид на светлината на факлите.
Един мъж беше нагазил в потока и стоеше точно пред нея — дебелото шкембе и сплесканият нос й подсказаха, че е същият, когото повали на поляната. Голото му коляно кървеше на мястото, където го ритна. Той нададе нечленоразделен вик и вдигна високо във въздуха грубия кол.
Толи го зяпна недоумяващо. Нима наистина се канеше да я прониже? Мигар тия хора избиват всеки новодошъл без никаква причина?
Но удар не последва. Когато мъжът сведе поглед към нея, по лицето му бавно се изписа страх. Той доближи рязко факлата и тя отскочи назад, закривайки лице срещу пламъка. Мъжът коленичи на коляно пред нея и я огледа отблизо. Тя отпусна ръце.
Мътните му очи, присвити на светлината на факлата, я гледаха объркано.
Нима я разпозна!
Толи предпазливо наблюдаваше как обърканият ред на мислите му постепенно изменя неговите гротескни черти: първо нарастващ страх, колебание, а после внезапно прозрение, че се е случило нещо ужасно.
Факлата падна от ръката му и угасна във водата със сърдито съскане, изпускайки облак миризлив дим. Мъжът изкрещя, този пък като от силна болка, и започна да повтаря една и съща дума, отново и отново. След това се хвърли по очи пред нея и почти потопи лице във водата.
Останалите също паднаха на колене, а захвърлените върху мократа земя факли започнаха да съскат и димят. Всички в един глас нададоха пронизителен вой, който почти заглуши рева на водопада.