Зачуди се откъде се е появила идеята за съществуването на богове. Върнаха й запалката, заедно с останалата екипировка в раницата, още преди да поеме с ловците към селището. Нито един от мъжете не беше проумял как действат тези чудеса. Достатъчен й беше само един поглед, за да го разбере. А от наученото по митология знаеше, че да си бог не означава само да имаш красиво лице.
Очевидно не беше първата красива, която виждаха. Най-малкото сред тях имаше такива, които говорят нейния език. Нищо чудно да познават и част от технологичните чудеса на цивилизацията.
Някой извика откъм множеството и тълпата се раздели на две пред нея, внезапно утихнала. В образувалия се кръг пристъпи гол до кръста мъж, доста странна гледка в тоя студ. По самоуверената му походка личеше, че е облечен във власт, при това си позволи да навлезе в нейното божествено пространство и спря, чак като стигна на ръка от нея. На ръст двамата бяха почни равни, но той приличаше на великан сред хората си. Виждаше се, че е силен, жилав и решителен, Толи обаче се усъмни, че рефлексите му са по-бързи от нейните. На светлината на огъня очите му проблясваха по-скоро с любопитство, отколкото със страх.
Изобщо не можеше да отгатне възрастта му. Изражението му притежаваше увереността на красив от втора степен, но кожата му беше в значително по-добро състояние от тази на останалите. Дали това показваше, че е по-млад от повечето обитатели на селото? Или просто беше по-здрав?
На Толи не й убягна и фактът, че носеше нож, първото метално изделие, което виждаше, откакто беше тук. Дръжката му имаше матовия блясък на синтетична материя. Тя вдигна учудено едната си вежда: ножът очевидно беше изработен в града.
— Добре дошла — поздрави я той.
Явно говореше езика на боговете.
— Мерси. Хм, исках да кажа, благодаря ти.
— Ние не знаехме, че идваш. Не и доскоро.
Да не би боговете да имаха обичай да се обаждат преди всяко посещение?
— О, съжалявам — смънка тя, но отговорът й очевидно го смути. Явно не беше редно боговете да се извиняват за постъпките си.
— Объркали сме се — продължи той. — Видяхме огън и помислихме, че си скитник.
— Да, разбрах. Добре, че никой не пострада.
Той се опита да се усмихне, но после се намръщи и поклати глава.
— Ние още не разбираме.
— И двамата сме в това положение.
Акцентът на мъжа звучеше доста особено, като на жител на друг град от континента, но не и като на представител на друга цивилизация. От друга страна, беше ясно, че речникът не му достига, за да зададе въпросите, които го вълнуват, сякаш не беше свикнал да си бъбри с боговете. Най-вероятно изречението, което се опитваше да се сети как звучи, беше: „Какво, по дяволите, правиш тук?“.
Каквато и представа за божественото да имаха тези хора обаче, Толи явно не се вписваше напълно в нея. Опасяваше се, че ако в един момент решат да я лишат от божествения ореол, тя попадаше в единствената възможна друга категория: скитник.
А скитниците явно ги скъсяват с една глава.
— Извини ни — каза той, — ние не знаем името ти. Аз съм Андрю Симпсън Смит.
Необичайно име, достойно за една необичайна ситуация, помисли тя.
— Аз съм Толи Янгблъд8.
— Млада кръв — повтори той и някак живна. — Значи ти си млад бог?
— Ами, да, май така излиза. Само на шестнайсет съм.
Андрю Симпсън Смит затвори очи с видимо облекчение.
Толи се зачуди дали и той не е приблизително на нейната възраст. Неговата арогантност и напереното му държание се изпариха при най-малкото смущение, пък и нямаше още брада. Ако се абстрахираше от високата му обществена позиция и сипаничавата кожа, можеше да мине за грозен на възрастта на Давид — около осемнайсет.
— Ти вожд ли си тук? — попита тя.
— Не. Ето го водачът. — И той посочи дебелия ловец със сплескан нос и кървящото коляно, когото Толи събори при преследването. Същият, който едва не й отнесе главата с копието си. Страхотно!
— Аз съм божият човек тук — продължи Андрю. — Научих езика ви от баща си.
— Наистина го говориш много добре.
Лицето му се разтегли в криво зъба усмивка.
— Аз ти благодаря. — Той се разсмя, след това доби почти лукаво изражение. — Паднала си, нали?
8
Фамилното име на героинята Янгблъд на английски буквално означава „млада кръв“ (young — млад; blood — кръв). — Б.пр.