Толи стисна ранената си китка.
— Да, по време на преследването.
— Не, от небето! — Той се огледа с престорено учудване и разтвори ръце. — Нямаш автолет. Значи трябва да си паднала!
Автолет?! Виж ти, това е нещо интересно, вдигна рамене Толи.
— Точно така, хвана ме, явно нищо не може да се скрие от теб. Наистина паднах от небето.
— Уф! — Той въздъхна с облекчение, сякаш светът отново стана ясен и разбираем. После изкрещя няколко думи към тълпата и тя замърмори с очевидно одобрение.
Толи усети, че започва лека-полека да се отпуска. След като за нейното присъствие на земята се намери съвсем логичен отговор, всички изглеждаха много по-щастливи. Естествено, че е паднала от небето. Оставаше й да се надява, че на младите богове е присъщо и да се държат по по-различен начин.
Иззад Андрю Симпсън Смит с пращене лумна огън. Толи усети мирис на храна и дочу кудкудякането на кокошка, която са погнали да колят, което нямаше как да сбърка. Очевидно едно божествено посещение беше добър повод за среднощен пир.
Божият човек протегна ръка към огъня и тълпата пред него отново се раздели на две, образувайки пътека.
— Ще ни разкажеш ли историята си за падането? А аз ще променям твоите думи на нашия език.
Толи въздъхна. Чувстваше се изтощена, объркана и зле пострадала — китката й продължаваше болезнено да пулсира. Единственото, за което копнееше в този момент, бе да се свие на кълбо и да заспи. Но огънят й се виждаше примамлив след къпането във водопада, а и не можеше да устои на поканата на Андрю.
Освен това не би могла да разочарова цялото село. Тук нямаше стени екрани, новини и сателитна връзка, пък и гостуващите футболни отбори без съмнение бяха малко и идваха от дъжд на вятър. Ето защо и тук като в Мъглата историите бяха безценна разменна монета, а едва ли се случваше често някой да падне от небето.
— Добре тогава, — каза тя. — Само една история, след което ще загубя съзнание.
Цялото село се скупчи около огъня.
Откъм дългите шишове се носеше аромат на печено пиле, а в жаравата бяха заровени глинени гърнета, в които бавно се надигаше нещо бяло с мирис на квас.
Най-отпред седяха мъжете, ядяха шумно и бършеха мазните си ръце в брадите, докато не започнаха да лъщят в светлината на огъня. Жените разнасяха храната, докато техните малки вилнееха из краката им; по-възрастните хвърляха в огъня съчки, които се появяваха незнайно как от мрака. Но когато сред тълпата се разнесе новината, че Толи ще говори, всички утихнаха.
Дали защото споделиха храната си с нея, или защото по-младите богове не бяха толкова страховити и заплашителни, но сега много от селяните се решаваха да я погледнат в очите, а някои дори зяпаха нахално красивото й лице, докато чакаха да заговори.
Андрю Симпсън Смит седна до нея с горд вид и се приготви да превежда.
Толи прочисти гърлото си, затруднена как да обясни пътешествието си дотук, така че тези хора да я разберат. Очевидно те знаеха за автолетите и за красивите. Но бяха ли наясно какво е „Извънредни ситуации“? Ами операцията? Кримитата? Мъглата?
Правеха ли разлика между газирано и гадно?
Толи силно се съмняваше, че биха схванали нещо от нейната история.
Тя отново покашля, за да си прочисти гърлото и сведе очи към земята, за да избегне нетърпеливите им погледи. След поредицата безсънни нощи се чувстваше уморена и с празна като на красивите глава. Всичко, случило се от бягството от града до стигането й край този огън, приличаше на сън.
Сън. Тя се усмихна при тази мисъл и думите, които постепенно щяха да се навържат в една история, взеха лека-полека да си проправят път към устните й.
— Имало едно време една красива млада богиня — започна Толи, после изчака, докато думите й бъдат преведени на езика на хората от селото. Обгърнато от мелодията на странните звуци, които излизаха от устата на Андрю, всичко съвсем заприлича на сън, а историята се лееше гладко и с лекота. — Тя живеела във висока кула в небето. Тази кула била уютна и удобна, но в нея нямало врата към света навън. Един ден младата богиня решила, че на света има много по-интересни неща, отколкото по цял ден да седи и да се гледа в огледалото.
Отмъщението
Непознати звуци и аромати събудиха Толи: свеж утринен полъх, тих хор от сумтене и похъркване, плътната и влажна топлина на пренаселено пространство с малки размери.
Тя се размърда в мрака и нейното движение образува вълнообразно раздвижване наоколо, преплетените едно в друго тела се разместиха за малко, за да се нагласят отново удобно едно в друго. Под кожените завивки я обгърна мека, предразполагаща топлина и завладя сетивата й. Чувстваше се почти като в някакъв красив сън, стига да не беше задушливата миризма на некъпани човешки тела и фактът, че трябваше да се изпишка час по-скоро.