Толи вдигна очи към слънцето, което беше още в началото на пътя си и показваше ясно накъде е изток. След известно пресмятане тя посочи северозапад, към града и Ръждивите руини отвъд него.
— Сигурно до там има около седмица.
— Седмица?
— Ще рече седем дни.
— Да, познавам календара на боговете — надменно каза той. — Но чак пък цяла седмица?
— Да. Това не е чак толкова далече, нали? — Ловците миналата нощ напредваха бързо и неуморно в гората.
Той тръсна глава и на лицето му се изписа страхопочитание.
— Но това е оттатък края на света.
Храна за боговете
Тръгнаха по обед.
Цялото село излезе да ги изпрати, понесло дарове за дългото пътуване. Повечето от даровете бяха твърде тежки за носене и Толи и Андрю любезно ги върнаха обратно. Но той напълни торбата си с ужасното на вид сушено месо, което им поднесоха селяните. Когато Толи най-накрая схвана, че това зловещо нещо е предназначено за ядене, се опита да прикрие погнусата си, но не успя да го направи убедително. Единственият подарък, който прие, беше прашка, изработена от дърво и кожа, поднесена от един от по-старите членове на новосформиралия се клуб нейни почитатели. Толи се надяваше, че все още е добра с прашката, която владееше от малка.
Вождът на селото ги благослови за предстоящото пътуване и за пореден път поиска прошка — преведена от Андрю — задето едва не са откъснали главата на един красив млад бог. Толи увери всички, че старшите богове никога няма да научат за това недоразумение, а вождът предпазливо изрази своето облекчение. После удостои Андрю с очукана медна гривна в знак на благодарност към божия човек, че е помогнал да се опрости грешката на ловците.
Андрю пламна от гордост при този дар и вдигна гривната високо над главата си, а тълпата шумно го приветства. Толи си даде сметка, че идването й е объркало живота на селото. Нейната внезапна поява беше предизвикала смут, сякаш се беше явила с полуофициално облекло на маскен бал, но помощта, която Андрю й предложи, малко замаза нещата. Очевидно омиротворяването на боговете се явяваше най-главната задача на божия човек и това накара Толи да се запита колко ли още красиви се бяха срещали с хората от селото.
Когато малката им група напусна пределите на селото и се освободи от антуража на дечурлигата, привикани обратно от обезпокоените си майки, Толи реши най-после да зададе няколко важни въпроса.
— Е, Андрю, колко още богове познаваш… хм… лично?
Той потърка голата си челюст на кьосе и замислено я погледна.
— Откакто татко умря и преди ти да дойдеш не са ни навестявали богове. Никой не знае, че сега аз съм божият човек.
Толи кимна. Както и по-рано се досети, той се опитваше да заеме мястото на баща си.
— Сигурно. Но ти говориш толкова добре нашия език. Не си го учил само от баща си, нали?
В криво зъбата му усмивка имаше лукавство.
— Никога не са ме учили да говоря с боговете, само слушах как баща ми изпълнява поръчките им. Но когато водех някой бог при руините, или до гнездото на странна нова птица, се случваше и да приказваме.
— Браво на теб. Е. за какво си приказвахте?
Той замълча за кратко, сякаш внимателно подбираше думите си.
— Говорехме си за животни. Кога се чифтосват и какво ядат.
— Ясно. — Всеки зоолог от града би се радвал да има екип от праръждиви, които да му помагат при работата на терен. — И какво още?
— Някои от боговете разпитваха за руините, както ти казах. И искаха да ги заведа там.
Същото се отнасяше и за археолозите.
— Разбирам.
— Имаше и един доктор.
— Какво? Доктор ли? — Толи замръзна на пътеката. — Кажи, Андрю, докторът не беше ли страшен на вид?
Андрю смръщи вежди, после се разсмя.
— Страшен ли? Не. Същият като теб и беше трудно да се гледа красивото му лице.
Тя потрепери от облекчение, после се усмихна и повдигна едната си вежда.
— Не съм разбрала, че ти е трудно да ме гледаш в лицето.
Той сведе поглед.
— Прости, Млада кръв.
— Стига, Андрю! Не ти се карам! — Тя леко докосна рамото му. — Само се пошегувах. Гледай ме колкото си… хм, както и да е. И ми казвай Толи, става ли?
— Толи — повтори той, сякаш опитваше името и на вкус. Тя свали ръка от рамото му и Андрю се загледа в мястото, където лежеше доскоро. — Ти си различна от другите богове.