— Електронен е, много малък огън. Сигурен ли си, че не искаш да пробваш с пръчиците?
Той опита безуспешно няколко пъти да задържи храната с пръчиците и да охлади топките мляно месо, но накрая успя да измъкне една с пръсти. Когато я опита на вкус, на лицето му се изписа разочарование.
— Хм.
— Какво не е наред?
— Мислех, че храната на боговете трябва да е вкусна.
— Ей, това е дехидрирана храна на боговете, схващаш ли?
Толи започна да се храни, когато той приключи, но нейните КъриНудс наистина не можеха да се сравняват с угощението от миналата нощ. Тя помнеше още от живота в Мъглата колко по-вкусна е храната в дивото. Дори пресните продукти не бяха толкова вкусни, когато са произведени в хидропонни резервоари. Тук нямаше как да не се съгласи с Андрю — дехидрираната храна определено не се отличаваше с божествен вкус.
Младият божи човек остана много изненадан, когато Толи отказа да спи, гушната с него — зима е, все пак. Дори да му беше обяснила, че уединението е хубаво нещо — едва ли би я разбрал; той не спря да гримасничи, докато тя дъвчеше хапчето за почистване на зъбите и когато започна да търси подходящ ъгъл в пещерата, за да се усамоти за сън.
Посред нощ Толи се събуди полувкочанена от студ и се разкая за своята грубост. След продължителни мълчаливи самообвинения тя най-накрая въздъхна и се сви на кълбо, опряла гръб в гърба на Андрю. Той не беше Зейн, но топлината на нечие тяло беше по-добър избор, вместо да лежи трепереща върху каменния под, самотна и нещастна.
Когато се събуди на зазоряване, в пещерата миришеше на дим.
Краят на света
Толи се опита да извика, но една ръка здраво притискаше устата й.
Тя понечи да размаха юмруци в полумрака, но някакъв вътрешен инстинкт я спря — държеше я Андрю. Можеше да го познае по миризмата. След като две нощи бяха спали един до друг, подсъзнанието й вече разпознаваше неговия мирис.
Тя се отпусна и той охлаби хватката.
— Какво има? — прошепна тя.
— Скитници. Доста, щом са запалили огън.
Тя се подвоуми известно време над думите му, но после кимна: заради кръвната вражда само голяма група въоръжени мъже би си позволила да накладе огън извън границите на своето село.
Толи вдиша наситения с дим въздух и усети аромата на печено месо. До слуха й достигнаха шумни разговори. Сигурно непознатите бяха установили бивака си малко след като двамата с Андрю са заспали, а сега приготвяха закуска.
— Какво ще правим?
— Ти стой тук. Аз ще опитам да намеря някой сам.
— Какво ще направиш?! — изсъска тя.
Той измъкна ножа на баща си.
— Сега мога да изравня резултата.
— Резултатът ли? Това да не ти е някаква игра на точки? — гневно прошепна Толи. — Ще те убият! Сам го каза — там сигурно има доста от тях.
Той оголи зъби.
— Ще издебна някой от тях, докато е сам. Не съм глупак.
— Забрави! — Тя хвана Андрю, обвивайки здраво пръсти около китката му. Той опита да се отскубне, но жилавото му тяло не можеше да затрудни особено усъвършенстваните й от операцията мускули.
Той я погледна, после каза на висок глас.
— Ако се скараме, ще ни чуят.
— Хайде, бе! Млък!
— Пусни ме! — каза той още по-високо и Толи разбра, че окото му няма да мигне да се развика, щом се наложи. Дългът налагаше да преследва враговете, независимо че с това излагаше на риск живота и на двамата. Е, скитниците може и да пожалят Толи, като видят красивото й лице, но със сигурно щяха да убият Андрю, а това беше неизбежно, ако не млъкнеше веднага. Не й оставаше нищо друго, освен да пусне ръката му.
Без да каже повече дума, Андрю се обърна и изпълзя от пещерата с нож в ръка.
Толи остана да седи в полумрака, смаяна, преповтаряйки мислено спречкването им. Какво би могла да му каже? Какви произнесени шепнешком аргументи биха спрели зова на десетилетната кръвна вражда? Всичко изглеждаше обречено.
А може би корените на тази вражда се криеха много по-дълбоко? Толи отново си припомни своя разговор с д-р Кейбъл, която твърдеше, че човечеството винаги ще преоткрива войната и накрая ще приключва като ръждивите — този биологичен вид беше като чума за планетата, независимо дали е стигнал етап, в който да знае какво е планета, или не. В такъв случай какво беше лечението срещу него, ако не операцията?