— Странно. Мислиш ли, че е търсил врата за отвъд?
Андрю свъси вежди.
— Така и не каза.
— Е, предполагам, че не е намерил изход. Според теб как мога да изляза от тук и да стигна до Ръждивите руини?
Андрю замълча, но Толи беше сигурна, че просто отново отлага отговора. Най-накрая каза:
— Трябва да изчакаш следващия Божи ден.
— Следващият какво?
— Божиите дни отбелязват божествените появи. А те идват с автолети.
— Така ли? — въздъхна Толи. — Не зная дали изобщо схвана това, Андрю, но аз не би трябвало да съм тук. Ако някой от старшите богове ме види, с мен е свършено.
Той се разсмя.
— Да не ме мислиш за глупак, Толи Млада кръв? Нали чух историята ти за кулата. Знам, че си била белязана.
— Белязана ли?
— Да, Млада кръв. Нали още носиш тоя белег. — Пръстите му леко докоснаха лявата й вежда.
— Белег ли? О, да. — За първи път, откакто се натъкна на хората от селото, Толи си спомни за татуировката. — Значи според теб той означава нещо?
Андрю прехапа устни и откъсна поглед от татуировката й.
— Аз не мога да знам, естествено. Баща ми никога не ме е учил на това. Но в нашето село ние бележим ония, които са откраднали.
— Аха, ясно. Затова си мислеше, че и аз съм била белязана за нещо, така ли? — Той обаче само я изгледа смутено, без да отговори и тя завъртя изразително очи. Нищо чудно, че хората от селото бяха толкова стъписани от вида й; явно са взели татуировката за някаква позорна дамга. — Виж какво, това е просто мода. Хм, нека ти го обясня по друг начин. Това е нещо, което аз и моите приятели правим, за да се забавляваме. Забелязал ли си как се движи понякога?
— Да. Когато си ядосана, когато се усмихваш или много мислиш.
— Точно така. Е, на това му се вика да си газиран. Както и да е, аз избягах и никой не ме е белязал.
— Затова всички искат да те върнат обратно вкъщи, разбирам. Виж какво, когато боговете идват, те оставят автолетите си и влизат пеша в гората.
Толи отначало примигна объркано, после по лицето й се разля усмивка.
— Значи ти ще ми помогнеш да открадна от старшите богове?
Той само вдигна рамене.
— Няма ли да побеснеят заради това?
Андрю въздъхна и започна да почесва наболата рядка брада, докато го обмисляше.
— Трябва да внимаваш. Но аз вече знам, че боговете не са съвършени. А и ти си избягала от тяхната кула, нали така?
— Я гледай ти, несъвършени богове, значи? — Толи се изкиска тихо. — Какво ли би казал баща ти за това, Андрю?
Той поклати глава.
— Не съм сигурен. Но него го няма тук. Сега аз съм божият човек.
Тази нощ двамата прекараха близо до границата. Според Андрю никой — нито местен, нито скитник — не би рискувал да наближи куклите нощем. Над това място витаеше суеверен ужас, пък и никой не искаше да му изпържат мозъка, ако през нощта се събуди и отиде да пикае в тъмното.
На следващата сутрин те поеха, без да бързат обратно към селото, като гледаха да избягват враждебно настроените скитници. Пътуването продължи три дни и Андрю намери удобен случай да покаже познанията си за гората, натрупани от живота в селото и научени от боговете. Той разбираше какво е кръговрат на водата и поназнайваше нещо за хранителната верига, но след като цял ден спориха за гравитацията, Толи най-накрая се предаде.
Когато наближиха селото, все още оставаше цяла седмица до следващия Божи ден. Толи каза на Андрю да й намери пещера близо до поляната, където боговете оставяха автолетите си. Реши да не се набива на очи. Ако хората в селото не знаят, че се е върнала, няма как да я издадат на старшите богове. Пък и не искаше някой без причина да бъде обвинен, че е знаел за бягството.
Андрю тръгна сам към селото, където смяташе да разкаже как Млада кръв е прекосила края на света и е минала отвъд. Явно селяните все пак имаха идея какво е лъжа най-малкото божият човек знаеше.
Неговата история щеше да се превърне в истина, щом Толи успее да сложи ръка на някой от автолетите. Не умееше да управлява автолет, но беше минала общите курсове за безопасност, задължителни за всеки грозен, навършил петнайсет години: да се научи да лети по права линия и успоредно със земята и как да се приземи при аварийна ситуация. Познаваше грозни, които правеха нелегални полети и твърдяха, че е много лесно. Разбира се, откраднатите от тях автолети можеха да се карат и от някой идиот, толкова беше елементарно управлението им, а и тия полети ставаха само в рамките градът, където имаше метална мрежа.