Колкото и да е трудно управлението на автолет обаче, едва ли може да е по-сложно от въздушен сърф.
Докато чакаше да настъпи нейният час, Толи лежеше в пещерата и се питаше какво ли става с останалите кримита. Когато собственото й оцеляване висеше на косъм, не беше трудно да ги забрави. Но сега, когато нямаше друга работа и по цял ден зяпаше небето, Толи беше на крачка да се побърка от тревога за тях. Дали са успели да се измъкнат от преследвачите? Открили ли са вече новите мъгляни? И, най-важното, как ли е Зейн? Само можеше да се надява Маги да открие причината за главоболията.
Спомняше си непрекъснато последните минути заедно, преди той да скочи от балона — последните думи, които й каза. Сред всички разпокъсани спомени в главата й това беше най-вълнуващото и неповторимо преживяване. От неговите думи се почувства много повече от газирана, много по-въодушевена от изпълнението дори на най-опасния номер, сякаш в този момент светът се беше променил веднъж и завинаги.
А сега дори не знаеше дали изобщо е жив.
Не я успокояваше мисълта, че Зейн и кримитата сигурно също се притесняват за нея и вероятно се чудят дали е заловена, или се е разбила при приземяването след скока от балона. Очаквали са я в Ръждивите руини най-малко преди седмица и сега сигурно вече мислеха най-страшното.
Колко ли време ще мине, преди Зейн да се предаде и да се примири с мисълта, че е мъртва? Какво ли ще стане, ако не успее да се измъкне от резервата? Никой, дори най-влюбеният човек, не може вечно да чака и да се надява.
В кратките моменти, когато не полудяваше от тревога, Толи размишляваше за оградения свят на Андрю. Как беше създаден той? Защо на хората от селото позволяваха да живеят извън града, а сринаха безмилостно Мъглата до основи? Може би обяснението се криеше в това, че селяните бяха в капан, залъгани с легенди и заслепени от кръвната вражда помежду си, докато мъгляните знаеха цялата истина за града и операцията. Но защо поддържаха живота на тези диваци, когато целта на цивилизацията беше да изкорени насилието и унищожителния инстинкт у хората?
Андрю я посещаваше всеки ден, носеше й ядки и кореноплодни, които да смесва с дехидрираната си храна. Той не се отказа да й предлага изсушено месо, докато тя най-накрая се предаде. На вкус то беше точно такова, както и изглеждаше — солено като водорасло и по-жилаво от подметка на стара обувка — но за сметка на това тя с благодарност приемаше всички други негови дарове.
В отплата Толи му разказваше истории за дома, като натъртваше на поуката в тях, че градът на боговете изобщо не се отличава с божествено съвършенство. Тя му обясни за грозните и за операцията и как красотата на боговете не е нещо повече от технологичен трик. Оказа се невъзможно Андрю да схване разликата между магия и технология, но въпреки това слушаше съсредоточено. Той беше наследил здравословния скептицизъм на баща си, което, допълнено от личното общуване с боговете, беше помогнало на предишния божи човек да се освободи от заблудите и да не благоговее сляпо пред висшите сили.
Понякога обаче компанията на Андрю можеше да бъде доста изнервяща. Както на моменти достигаше невероятни прозрения, така друг път той упорстваше като човек, който продължава да вярва, че светът е плосък, особено щом стане дума кое е мъжка и кое — женска работа, а това най-вече я вбесяваше. Толи си даваше сметка, че трябва да се постарае да го разбере, но просто искаше да го освободи от възгледите му. Но самата тя също бе променила мнението си за всичко, което беше възпитана да приема за ценно: лек и безпроблемен живот, съвършена красота, красиво празноглавие. Значи и Андрю можеше да се научи да готви.
Макар границите около света на Толи да не бяха така видими, като малките човечета, обесени по дърветата, през тях също не беше по-лесно да се мине. Тя си спомни как се изплаши Перис, щом погледна от балона и видя дивото, как внезапно загуби желание да скочи и да се прости с познатия живот. Всеки човек е възпитан и моделиран от мястото, където се е родил; ограничен е от собствените си представи и вярвания, но рано или късно трябва поне да опита да се освободи от тези граници, да надрасне самия себе си. В противен случай може да се окаже затворен в резерват, зависим и подчинен на група мними богове.
Те пристигнаха на зазоряване, точно по разписание.
Отгоре долетя ревът на две машини, каквито използваха Извънредните — всяка с по четири перки, благодарение на които летяха навсякъде. Вдигаха много силен шум, а вихрушката от въртенето на витлата огъваше най-близките дървета като ураган. От входа на пещерата Толи видя как гъст облак прах се вдигна над площадката за кацане, после воят на роторите постепенно преля в шумното цвъртене на подплашените птици. След двете седмици, в които беше заобиколена единствено от природни звуци, сега мощният рев на машините прозвуча странно в ушите на Толи, сякаш чуваше звук от различен свят, от друга цивилизация.