— Горкото момиче. — След преодоляването на първоначалния шок, сега в гласа му се усещаше загрижеността на един истински красив трета степен. — Сега вече всичко е наред. Аз съм д-р Бален.
Тя се усмихна, както би се очаквало от едно послушно красиво момиче, давайки си сметка, че това може да е Доктора. Едва ли някой орнитолог ще говори езика на хората от селото, все пак. Явно той ръководи експедицията.
— Имам чувството, че се крия тук от цяла вечност — каза тя. — Наоколо е пълно с някакви луди хора.
— Така е, те понякога са доста опасни. — Той поклати глава, сякаш още не проумяваше как е възможно една от новите красиви да оцелее в дивото толкова дълго време. — Но въпреки това си имала късмет, че си останала близо до тях.
— Кои са те?
— Те са част от едно много важно изследване.
— Изследване ли? На какво?
Той тихо се засмя.
— Много е сложно за обяснение. Сега по-важното е да кажа на някого, че съм те открил. Сигурно в града горят от нетърпение да разберат, че с теб всичко е наред. Как се казваш?
— Какво изучавате тук?
Той примигна, озадачен как една нова красива може да задава въпроси, вместо да хленчи и да мрънка, че иска вкъщи.
— Ами, търсим определени фундаменти на човешката природа.
— Естествено. Като насилието например? Или жаждата за отмъщение.
Той свъси вежди.
— Да, може и така да се каже. Но ти как…?
— Така си и мислех. — Всичко изведнъж се изясни. — Вие изучавате насилието, затова ви е нужна агресивна, безмилостна група хора, нали така? Вие сте антрополог.
Той все още не можеше да се съвземе от объркването.
— Да, но също така съм и лекар. Лекар по медицина. Сигурна ли си, че си добре?
Внезапно прозрение светна в главата на Толи.
— Вие сте мозъчен лекар.
— Всъщност ни наричат невролози. — Д-р Вален предпазливо се извърна и посегна към вратата на автолета. — Но май наистина е време да се обадя. Не запомних името ти.
— Не съм го казвала.
Тонът й го закова на място.
— Стойте далече от тая врата — продължи тя.
Той отново се обърна с лице към нея, а правилните му черти на красив трета степен бяха изкривени от обзелите го чувства.
— Но ти си…
— Красива? Я помисли пак. — Тя се усмихна. — Аз съм Толи Янгблъд. И умът ми е съвсем грозен. Освен това конфискувам колата ти.
Очевидно Доктора много се страхуваше от диваците, даже от красивите. Той безропотно се остави да го заключат в багажното на единия от автолетите и доброволно даде кодовете за достъп на другия. Охранителната система не би затруднила особено Толи, но така тя спести време. А изражението на д-р Бален, когато и диктуваше кодовете, беше объркано като на същински красив. Видимо беше свикнал да общува предимно с хора от селото, които благоговеят и изпитват страхопочитание пред неговата божественост. Но само един поглед към ножа на Толи му беше достатъчен да схване кой сега дава заповедите.
Мъжът отговори на още няколко въпроса на Толи и в нея не остана никакво съмнение за предназначението на резервата. На това място беше разработвана и усъвършенствана операцията, от тук взимаха и опитните обекти. Задачата на мозъчната аномалия бе да потисне склонността към насилие, а какъв по-добър обект за изследване от тези хора, въвлечени в безкрайна кръвна вражда. Също като яростни противници, заключени в една килия, тези хванати в капана на малките хора племена щяха да задоволят научния интерес на изследователите за корените на кръвопролития нагон на човечеството.
Толи поклати глава. Бедният Андрю. Целият му свят се оказваше експеримент, а баща му беше загубил живота си в един напълно безсмислен конфликт.
Толи поседя малко в автолета, преди да се вдигне във въздуха — искаше да опознае системата за управление. Изглеждаше като тази на градските коли, но не трябваше да забравя, че тук няма автоматична защита — ако наредеше на машината да се разбие в планината, тя щеше да го направи. Затова се налагаше да внимава, когато стигне високите кули в руините.
Първото, което направи, бе да размаже с тока на ботуша си комуникационната система. Не искаше колата да докладва на градските власт къде се намира.
— Толи!
Тя трепна и вдигна глава, взирайки се през ветроупорното стъкло. Беше Андрю, при това сам. Тя изскочи от автолета и размаха ръце към него, като му правеше знаци да мълчи и му сочеше другия автолет.