Кратка история на иновациите
HOW INNOVATION WORKS: And Why It Flourishes in Freedom
Copyright © Matt Ridley 2020
© Христо Димитров, превод от английски
© Фиделия Косева, дизайнер на корицата
© Сиела Норма АД
София 2020
ISBN: 978-954-28-3275-1
За Фелисити Брайън
Увод
Безкрайното невероятностно
задвижване
„Иновацията предлага морков като чудесна награда или пръчката на нищетата.“
Йозеф Шумпетер
Вървя по пътека в Инър Фарн, остров до североизточния бряг на Англия. Покрай пътеката сред нацъфтели бели цветя седи тъмнокафява женска обикновена гага и тихо мъти люпилото си от яйца. Привеждам се, за да я снимам с моя iPhone от метър-два. Тя е свикнала на подобно внимание, стотици посетители идват тук всеки ден от лятото и много от тях я снимат. По някаква причина в ума ми изскочи една идея, докато щракам с апарата: рефрен по втория закон на термодинамиката, базиран на бележка от моя приятел Джон Констабъл. Идеята е следната: електричеството в батерията на моя iPhone и топлината от тялото на обикновената гага правят горе-долу едно и също нещо – получават невероятен резултат (снимки, патета) чрез използване или превръщане на енергия. А после си помислих, че току-що хрумналата ми идея сама по себе си също като гагата и моя iPhone е невероятна подредба от синаптична активност в мозъка ми, задвижена от енергията от изядената наскоро храна, но станала възможна, разбира се, заради механизмите на мозъка, които пък на свой ред са еволюционен продукт на хилядолетия естествен отбор сред отделните хора, като невероятното за всеки от тях е поддържано от преобразуването на енергията. Животът и технологията се свеждат до невероятната подредба на света и кристализиралите последици от генерирането на енергия.
В „Пътеводител на галактическия стопаджия“ космическият кораб „Златно сърце“ на Зейфод Бийбълброкс – метафора на богатството – се задвижва от измислен двигател с невероятностно задвижване. Но почти невероятностното задвижване наистина съществува, само че тук, на планетата Земя, и е под формата на процеса на иновациите. Иновациите се проявяват по различен начин, но имат нещо общо не само помежду си, а и с биологическите иновации, създадени от еволюцията – те са усъвършенствани варианти на невероятното. Иначе казано, иновациите, били те iPhone, идеи или патета на обикновена гага, са невероятни, странни комбинации на атоми и дигитални битове информация. Вероятността атомите в един iPhone да се подредят спретнато в милиони транзистори и течни кристали е астрономически малка, както и вероятността атомите в патето на гагата да образуват кръвоносни съдове и пухкави перца. По същия начин е изумително как импулсите по невроните в мозъка ми се съчетават в такъв модел, че могат и понякога дори представят концепцията на „втория закон на термодинамиката“. Иновацията също като еволюцията е процес на постоянно откриване на начини за пренареждане на света във форми, които надали биха се появили случайно, а това е полезно. Резултатите са точно обратното на ентропията – те са по-подредени и не толкова случайни, колкото елементите им са били преди това. Освен това иновацията е потенциално безкрайна, понеже дори новите неща да се изчерпят, тя винаги може да открива начини да изпълни нещо установено по-бързо или с по-малък разход на енергия.
В тази Вселена по силата на втория закон на термодинамиката ентропията в затворена система не може да бъде преобър-ната, ако няма източник на енергия. Той се появява по необходимост, като нещо някъде става още по-неподредено, за да се увеличи ентропията на цялата система. По тази причина мощността на невероятностния двигател е ограничена единствено от притока на енергия. Докато хората прилагат внимателно енергия към света, ще могат да създават още по-гениални и невероятни структури. Средновековният замък в Дънстанбъро, който виждам от острова, е невероятна структура, а оцелелите му руини 700 години след построяването му са по-вероятно по-ентропични. В апогея си замъкът е бил пряка последица от изразходването на много енергия, в този случай мускулната сила на зидарите, които са били хранени с хляб и сирене, направени от пшеница и трева, поникнала под слънцето и изядена от кравите. Джон Констабъл, бивш учен в Кеймбридж и Киото, изтъква, че нещата, на които разчитаме да направят живота ни по-хубав,
„са без изключение физически състояния далеч от термодинамичното равновесие. Светът е изграден в тези удобни конфигурации, понякога за много продължително време, чрез преобразуване на енергията, чието използване намалява ентропията в нашето ъгълче на Вселената и я увеличава още повече някъде другаде. Колкото по-подреден и невероятен става нашият свят, толкова по-богати сме ние, а като последствие толкова по-неподредена става Вселената като цяло“.