Пет години след смъртта на Уат през 1819 г. се основава подписка за събиране на средства за негов паметник, което е доста необичайно в онези дни, когато паметници се издигали обикновено на победители във войни. Редакторите на списание „Кемист“ се изразяват доста находчиво: „Той се отличава от други обществени благодетели, тъй като никога не се е преструвал, че целта му е да бъде от полза на обществото… Този непретенциозен мъж в действителност е дал повече ползи на света, отколкото всички онези, които от векове си поставят за задача да се грижат за общественото благосъстояние“.
Томас Едисон и бизнесът с изобретенията
По някое време по-късно се появява енергийна иновация, която е символична за цялата сфера от изобретения: електрическата крушка. Като патриот от Североизточна Англия няма как да не изтъкна, че един от иноваторите в тази област е живял само на няколко километра от река Тайн в Гейтсхед. Името му е Джоузеф Уилсън Суон. На 3 февруари 1879 г. той за пръв път демонстрира пред аудитория от 700 души от Литературното и философско общество в Нюкясъл, че може да освети цяла стая за лекцията си с прозрачна стъклена крушка, в която има въглеродно влакно, през което тече ток.
По онова време електричеството вече осигурява светлина, но чрез дъгови лампи. Проблемът е, че те светели много ярко. Суон се опитвал да реши проблема, като разделил електрическия ток на няколко отделни потока, за да получи множество източници на по-слаба светлина. Осъзнаването, че нажежена крушка или влакно не изгаря, ако по него протича електрически ток във вакуум, било ключово. Създаването на достатъчно празен вакуум в издухано стъкло и откриването на материал, който ще бъде достатъчно надежден, били двата проблема, които Суон се опитвал да реши. В продължение на повече от двайсет години след първия му прототип от 1850 г. обаче той бележи само бавен напредък.
Но чакайте малко, не беше ли Томас Едисон изобретателят на електрическата крушка? Да, той е. Но същото е направил Марселин Жобар в Белгия, както и Уилям Гроув, Фредрик де Молейнс и Уорън де ла Рю (и Суон) в Англия. Същото постигат Александър Лодигин в Русия, Хайнрих Гьобел в Германия, Жан-Южен Робер-Удин във Франция, Хенри Удуърд и Матю Евънс в Канада, Хайръм Максим и Джон Стар в Америка, както и още няколко други. Всеки един от тези хора осъществява, публикува или патентова идеята за светещо влакно в стъклена крушка, понякога във вакуум, понякога в среда от азот, но всички те са преди Томас Едисон.
Истината е, че двайсет и един различни изобретатели могат да претендират, че са създали или значително са подобрили крушките с нажежаема жичка до края на 1870-те години, предимно независимо едни от други. При това не броим изобретилите ключови технологии, които подпомагали производството на електрически крушки, примерно живачната вакуумна помпа на Шпренгел. Единствено работата на Суон е достатъчно цялостна, за да накара Едисон да прави бизнес с него. Истината е, че историята на електрическата крушка не само показва колко важно е да има героичен изобретател, но и разкрива обратната страна на монетата: че иновацията е постепенен, бавен, колективен, но неизбежен процес. Електрическата крушка се появява неумолимо заради комбинацията от технологиите по онова време. Трябвало е да се появи точно тогава, като се има предвид прогреса на другите технологии.
Но, честно казано, Едисон заслужава репутацията си. Той може и да не е първият изобретател на повечето елементи на електрическата крушка, а историята за внезапния „еврика“ пробив на 22 октомври 1879 г. да се основава до голяма степен на ретроспективно митологизиране, но все пак е първият, който събира всичко на едно място и го комбинира със система за генериране и разпространяване на електричество, като така за пръв път поставя реално предизвикателство пред властващите тогава технологии на газените и петролните лампи. Това е много по-впечатляващо от ослепителния проблясък на вдъхновението, но суетата си е суета – хората предпочитат да ги смятат за брилянтни, отколкото просто за усърдно работещи. Едисон е и човекът, направил електрическите крушки (почти) надеждни. След като високомерно заявил, че е създал електрическа крушка, която ще издържи много дълго, преди да изгори, той започнал трескаво да търси как да докаже гръмкото си изявление. Днес в Силициевата долина това се нарича „подправяй, докато го направиш“. Той изследвал повече от 6000 растителни материала в опита си да намери идеалния за изработването на въглеродна жичка. „Някъде в работилницата на всемогъщия Бог има растение с геометрично силни влакна, подходящи да ги използваме“, казва Едисон. На 2 август 1880 г. японският бамбук бил обявен за победител, тъй като се оказало, че издържа повече от 1000 часа.