Цели двайсет години трябвало да минат, преди цената на този тип осветление да спадне до разумни нива. Сега това вече е факт, а приложимостта е забележителна. LED диодите използват толкова малко енергия, че една къща може да бъде добре осветена, без дори да е включена в електропреносната мрежа, вероятно със соларни панели – ценна възможност за отдалечените райони в бедните страни. Вече имаме ярки фенерчета в смартфоните. Светодиодите излъчват толкова малко топлина, че оранжерийното „вертикално“ отглеждане на марули и зелени подправки вече е възможно в големи мащаби, особено ако се използват LED лампи с възможност за настройване на дължината на вълната на светлината, която е най-подходяща за фотосинтезата.
Вездесъщата турбина
Ако Нюкомен е със скромен произход и е бил беден и неграмотен като млад, същото не може да бъде казано за друго ключово име в историята на парата. Чарлз Парсънс е шестият син на графа на Рос, ирландски пер. Той е роден и израснал в замъка Бър в графство Офали в Ирландия, получил е частно образование, вместо да ходи на училище, и отива в Кеймбриджкия университет да следва математика.
Това обаче не е типично аристократично семейство. Графът бил астроном и инженер и насърчавал синовете си да прекарват повече време в работилниците, отколкото в библиотеките. Чарлз и брат му построили парна машина, с която осигурили достатъчно мощност, за да полират рефлектора на телескопа на баща им. Когато напуска университета, той не започва спокойна кариера като юрист, политик или финансист, а започва да чиракува в инженерна фирма край Тайн. Оказва се брилянтен инженер и през 1884 г. създава и патентова парната турбина, която щяла със съвсем малко модификации да се окаже незаменимата машина, дала на света електричеството, която задвижвала военния и търговския флот по море, а по-късно и самолетите във въздуха. До ден днешен дизайнът на Парсънс продължава да се използва като основа за двигателите на корабите и на самолетите.
Турбината е устройство, което се върти около ос. Има два начина за използване на пара (или вода), за се завърти нещо – импулс или реакция. Насочването на парата от фиксирана дюза към лопатките на колело ще завърти колелото, а изпускането на парата под ъгъл от дюзи върху самото колело също ще го накара да се върти. Въртяща се сфера, задвижвана от пара, изпускана от две дюзи под ъгъл, е направена като играчка от Херон Александрийски през I в. Парсънс бързо заключава, че импулсните турбини са неефективни и водят до стрес върху метала. Той също така осъзнава, че поредица от турбини, всяка от които се завърта от част от парата, ще произвеждат по-ефективно повече енергия. Той прави нов дизайн на динамо, за да генерира електричество от турбини, и след няколко години започва изграждането на първите електрически мрежи с все по-големи и по-големи турбини на Парсънс.
Парсънс основал своя компания, но трябвало да се откаже от интелектуалната собственост върху оригиналните си разработки и прекарва пет години в опити да направи радиална турбина, преди да успее да премине към аксиална турбина. Опитва се да заинтригува Адмиралтейството, като представя устройството си като вариант за задвижване на кораби, но не успява. Така през 1897 г. той поднася дръзка изненада на Кралския флот.
Парсънс бил запален по лодки и яхти и построил източеното малко корабче „Турбиния“, задвижвано от парни турбини, въртящи гребен винт. Първите резултати били разочароващи главно защото винтът причинявал „кавитация“ във водата – малки джобчета вакуум зад лопатките, които хабели енергия. Парсънс и Кристофър Лейланд се върнали в лабораторията и изпробвали множество дизайни, преди да открият този, който можел да разреши проблема с кавитацията. Пак опираме до пробите и грешките. Понякога оставали по цели нощи и на сутринта прислужницата ги заварвала край резервоара с вода. Работата била трудна и на моменти разочароваща, но през 1897 г. Парсънс заменил единичната радиална турбина с три аксиални, единичният вал на витлото бил заменен от три, всеки с по три винта. От изпитанията по море вече знаел, че този малък съд с девет винта можел да развие 34 възела (почти 63 км/ч), т.е. бил много по-бърз от всеки един кораб по онова време. Дори изнесъл публична лекция през април 1897 г., която била отразена във вестник „Таймс“, но със заключението, че турбинната технология била „чисто експериментална, вероятно дори в ембрионална фаза“, що се отнася до корабите. Колко грешали редакторите!