Какво е обяснението за скоростта и мащаба на тази ярост в иновациите? С една дума – работа. Китайските предприемачи са се посветили на седмица 9-9-6, т.е. работно време от 9 сутринта до 9 вечерта, от понеделник до събота включително. Така са изглеждали американците, когато са променили света (Едисон е изисквал нечовешки работни часове от служителите си), германците, когато са били сред най-иновативните нации, британците през XIX в., както и холандците и италианците преди тях. Желанието да вложиш работно време, да експериментираш и играеш, да пробваш нови неща, да поемаш рискове – тези черти по някаква причина се срещат в младите, отскоро проспериращи общества, но са загубени в старите и уморените.
Западът все още може да прави находчиви неща във финансите, науката, изкуството и филантропията, но губи скорост в иновациите на продукти и процеси, които засягат всекидневието. Бюрокрацията и суеверията застават на пътя на всеки, който се опита. На Лондон му бяха нужни три десетилетия, за да построи една магистрала до главното си летище (още не е готова), а консултантите забогатяват от проучване какво ще се случи на всеки тритон, прилеп или звукомер на километри наоколо. Брюксел се чуди години дали е добра идея някой дори да се опита да направи дадена земеделска култура устойчива на насекоми. Вашингтон предлага истински пир на регулаторите, адвокатите, консултантите и рентиерите и изсмуква жизнените сокове на предприемачите. Централните банки се мусят на криптовалутите и технологиите за дигитални финанси. Тези зрели цивилизации губят духа си за иновации и прехвърлят отговорностите също както са го правили в Китай при династията Мин, в Арабия при Абасидите, във Византия и в Индия при император Ашока.
Възвръщане на инерцията
Но ако светът трябва да разчита на Китай да се справи с иновациите, ще се превърне в доста неудобно място. Китайските граждани са подложени на деспотични и авторитарни ограничения, от които Западът отдавна се е отърсил. Демокрация не съществува, а свободното слово е химера. Повтарям: историите на иновациите, които описвам в тази книга, ни учат, че основна роля има свободата. Иновациите се случват, когато идеите могат да се срещнат и съчетаят, когато се насърчават експериментите, когато хората и стоките могат да се движат свободно и когато парите могат да се излеят бързо в свежи идеи, когато инвеститорите са сигурни, че никой няма да открадне възвръщаемостта им.
Западът може би бавно забравя как да разреши това да се случи, тъй като прилага бюрократични спънки, но в Китай задушаването ще дойде от авторитарната политическа система. В такава среда ще е много лесно на установените играчи, дори и да са започнали като жалки аутсайдери, да издигнат бариери пред иновациите. Кой тогава ще се захване с такова предизвикателство?
Може би Индия – обширна страна, вече достигаща стандарта на средната класа с добре образовано население и дълга традиция в свободното предприемачество и спонтанност. Иновациите в Индия се увеличават забележимо с технологии като биометрична идентификация по пръстови отпечатъци и ириса, а плащанията за социални грижи и в банките вече показват белези, че ще надскочат Запада и Китай. Фармацевтичната индустрия на Индия се движи светкавично от общо здравеопазване към иновативни лекарства.
А може би това ще е Бразилия, страна, която увеличи молбите си за патенти с 80 процента само за десет години. Бразилия има завиден експертен опит във финансовите технологии, земеделските технологии и приложенията. „Ембрако“, най-големият производител на компресори в света, търси начини така да промени хладилниците, че те въобще да не се нуждаят от компресори.
Надявам се, че ще продължи да поддържа иновациите, защото без тях ни чака мрачно бъдеще на стагнация в жизнения стандарт, а това ще доведе до политически разделения и културно разочарование. С иновации обаче ни очаква светло бъдеще с дълъг и здрав живот, повече хора ще водят по-пълно съществуване, ще разполагаме с поразителни технологични постижения, а влиянието ни върху околната среда на планетата ще е по-слабо.
Смятам, че историята на Томас Едисон ни дава най-важния урок от всички разказани в тази книга. Той е само един от многото работили по идеята за електрическата крушка, но само той я е превърнал в практическа реалност. Постигнал го е не чрез гениално прозрение, а чрез експерименти. Както казва в няколко интервюта, геният е 1 процент вдъхновение и 99 процента потене (понякога променя цифрите на 2 и 98 процента). „Казвам ви, че геният е трудна работа – обяснява той. – Трябва да имаш здрав разум и да си упорит.“ Повтарям, че Едисон е тествал 6000 растителни материали, докато открие точния вид бамбук за нажежаема жичка. Потта, а не вдъхновението е онази част, която голяма част от Запада е забравила или е забранила. Невъзможността да се провеждат повторни експерименти е попречила на атомната енергия да стане по-евтина и по-безопасна, не е позволила на златния ориз да започне да спасява животи по-рано и бави разработването на нови медицински терапии. Тъкмо изобилието от повторни експерименти е довело до ръста на Интернет и експанзията на света на дигиталните комуникации. Трябва някак си да открием начин да реформираме регулаторите, така че стремежът да бъдем в безопасност да не пречи на простия процес на проби и грешки, от който зависят иновациите.