Така през 1997 г. Стайнсбъргър започнал умишлено да използва вместо гел по-водниста течност, предимно вода, смесена с малко пясък и съвсем минимално количество обикновени кухненски препарати (белина и сапун). Пробвал три кладенеца, но не се получило. „Налягането се повиши твърде много и бях принуден да спра изпомпването, тъй като водата не пренасяше пясъка в шистите, както го правеше в по-проницаеми плътни пясъци.“ В началото на 1998 г. Стайнсбъргър бил доста отчаян, шефовете му били готови да се откажат от шистите в „Барнет“, но успял да убеди ръководството да му позволи да изпробва още три кладенеца. Този път той изпомпил много повече вода, но в процеса на работа увеличил значително количеството пясък. От първия кладенец, „С. Х. Трифин Истейт 4“, бликнал газ, който продължил да тече седмици и месеци. Стайнсбъргър осъзнал, че се е натъкнал на формула, която била не само наполовина по-евтина, но и два пъти по-продуктивна. Просто случайност? Не, двата други кладенеца дали подобни резултати.
Пробивът на Стайнсбъргър преобразил последните години на Джордж Мичъл и го превърнал в милиардер, когато продал компанията. Находището „Барнет“ станало най-големият производител на газ в Америка. Технологията била копирана и другаде, подобрявали я с нови иновации и давала същия ефект в шисти в Луизиана, Пенсилвания, Арканзас, Северна Дакота, Колорадо и пак в Тексас. Скоро същата технология била приспособена и за добив на нефт. Днес Америка е не просто най-големият производител на газ, но и най-големият производител на суров петрол, благодарение изцяло на революцията с фракинга на шистите. Само Пермският басейн в Тексас днес произвежда толкова нефт, колкото целите Съединени щати през 2008 г., и повече от всяка страна в ОПЕК с изключение на Иран и Саудитска Арабия. В началото на 2000-те години Америка строеше големи терминали за внос на газ, но сега те са превър-нати в терминали за износ. Евтиният газ замени въглищата в електрическия сектор на страната и САЩ намалиха вредните си емисии по-бързо от всяка друга страна. Америка омаловажи значението на ОПЕК и на Русия, което накара руснаците пламенно да подкрепят антифракинг активистите в опит да защитят пазарите си. Това имаше голям успех в Европа, която има фобия от иновации, и експлоатирането на шистите на Стария континент е, общо взето, забранено.
През 2015 г. ОПЕК нарочно пусна евтин газ и евтин петрол, за да спъне добива чрез фракинг, но това даде обратен ефект – съсипа по-слабите компании, но принуди оцелелите да намерят начин да останат конкурентни при цената от шейсет, петдесет и четирийсет долара за барел петрол. Достъпът до евтини въглеводороди даде предимство на американското производство, което доведе до светкавично прехвърляне на химическата индустрия в САЩ. Химическите компании напуснаха Европа. Енергийните политики на дузина страна като Великобритания бяха базирани на предположението, че цената на изкопаемите горива ще расте, а така ветропарковете и атомната енергетика няма да изглеждат толкова скъпи. Спадът в цената на газа обаче ги превърна в скъпи прищевки само за една нощ.
Защо тази революция се случи в Америка, стар, изразходван и добре проучен район за добив на нефт и газ? Отговорът се крие отчасти върху правата на собственост. Правата върху минералите принадлежат на собствениците на земята, а не на държавата, нефтодобивните компании не са национализирани, както е в толкова много други страни от Мексико до Иран, затова Америка има конкурентна, плуралистична и предприемчива нагласа към сондирането за нефт. Тя се проявява в индустрия, която сондира дори в малко проучени райони, които не се смятат за находища, но има подкрепата на солиден рисков капитал. Първите фракери похарчили огромни суми, взети като заем, преди да излязат на печалба. Ето как е представена историята от един от основните иноватори:
„Малките компании често имат предимство в наемането на правата върху минералите от собствениците на земята, тъй като отношенията им с тях са като цяло по-лични. Фракингът на шисти беше основна цел пред много малки компании, а това доведе до прилагането и тестването на множество разнообразни методи на сондиране и добив в най-различни басейни. Тези „лаборатории“ ни дадоха непрекъснато подобрение и икономически прогрес“.