Затова иновацията е откриване на нови начини за прилагане на енергия за създаването на невероятни неща, които стават популярни. Иновацията е много повече от изобретение, понеже думата предполага разработване на изобретение до точката, в която то се налага, понеже е достатъчно практично, достъпно като цена, надеждно и повсеместно разпространено, за да си струва да бъде използвано. Икономистът, носител на Нобелова награда, Едмунд Фелпс определя иновацията като „нов метод или нов продукт, които стават нова практика някъде по света“. На следващите страници ще проследя пътя на идеите от изобретение до иновация през дългата борба за налагане на идеята, което обикновено става чрез комбинирането ѝ с други идеи.
Ето я и началната ми точка: иновацията е най-важният факт за модерния свят, но същевременно е и най-слабо разбраният. Заради нея днес повечето хора живеят по-добре и по-мъдро в сравнение с предците им и е основната причина за голямото обогатяване през последните два-три века. Тя е простото обяснение за резкия спад на процента на крайно бедните – от 50 процента от световното население до едва 9 процента по мое време.
Не само Западът е безпрецедентно богат, същото се отнася примерно за Китай и Бразилия. Според икономическия историк Диърдри Маклоски причината е „иновационизмът“ – привичката да се прилагат нови идеи за повишаване на жизнения стандарт. Нито едно друго обяснение за огромното забогатяване през последните векове не е толкова убедително. Търговията се разширява от столетия, с нея нараства и колониалната експлоатация, но тези две явления не могат да създадат такова изумително нарастване на приходите. Няма достатъчно акумулиране на капитал, за да се получи такава разлика, по думите на Маклоски няма „натрупване на тухла върху тухла или на бакалавърска степен върху бакалавърска степен“. Няма и достатъчно голямо увеличение на достъпния труд. Научната революция на Галилей и Нютон също не е обяснение, понеже повечето от иновациите, променили живота на хората, поне в началото не били основани строго на научното познание, а много малко от иноваторите са били истински учени. В интерес на истината мнозина от тях, като, да речем, изобретателя на парната машина Томас Нюкомен, индустриалеца Ричард Аркрайт, който прави революция в текстилната промишленост, или пионера в железопътния транспорт Джордж Стивънсън са били не особено добре образовани мъже от скромен произход. Голяма част от иновациите са се появили преди науката да намери обяснението им. Затова Фелпс твърди, че Индустриалната революция всъщност представлява поява на нов вид икономическа система, която генерира вътрешни иновации в самата себе си. Аз бих казал, че това става възможно заради самите машини. Парният двигател се оказва „автокаталитичен“ – той черпи много от мините, затова цената на въглищата пада и следващата машина се оказва по-евтина и по-лесна за създаване. Но нека не избързвам.
Думата „иновация“ се използва притеснително често от компании, които се опитват да звучат модерно, но нямат никаква или почти никаква систематична идея как се появява тя. Изненадващата истина е, че никой не знае наистина защо и как се случват иновациите, да не говорим за предсказване какви ще са следващите и къде ще се появят. Икономическият историк Ангъс Мадисън пише: „техническият прогрес е най-съществената черта на съвременния растеж, при това е една от най-трудните за обясняване или количествено изразяване“. Според неговия колега Джоел Мокир учените „знаят забележително малко за вида институции, които поощряват и стимулират технологичния прогрес“.
Да вземем например нарязания хляб. Най-хубавия и т.н., ако погледнем назад, е очевидно, че някой е щял да изобрети начин за автоматично нарязване на хляба, за да се получават еднакви сандвичи. Струва ни се напълно обяснимо, че това е щяло да се случи в първата половина на ХХ в., когато електрическите машини са били последен писък на модата. Но защо се появява тъкмо през 1928 г.? И защо точно в малкото градче Чиликот по средата на щата Мисури? Много хора са се опитвали да създадат машини за рязане на хляб, но или работели зле, или хлябът ставал твърд, понеже не бил добре опакован. Човекът, който открил точния механизъм, се казва Ото Фредерик Роуедър. Роден е в щата Айова, получава образование за оптик в Чикаго, отваря бижутерски магазин в Сейнт Джоузеф, Мисури, преди да се върне в Айова, твърдо решен по някаква причина да изобрети машина за рязане на хляб. Първият прототип е унищожен в пожар през 1917 г. и е трябвало да започне отначало. Най-важното му прозрение било, че трябва да изобрети начин за автоматично опаковане на хляба, иначе филиите изсъхвали и ставали корави. Повечето пекарни не проявили интерес, но една в Чиликот се заинтригувала и останалото е история. Какво е толкова специално в щата Мисури? Най-доброто предположение е, че не става дума само за общото американско привличане към иновациите през ХХ в., има и малко късмет. Случайните открития играят огромна роля в иновациите, ето защо либералните икономики с типичните им свободни възможности за експерименти се справят толкова добре. Те дават шанс на късмета.