Изглежда на Кралското научно дружество било съобщено за практиката още по-рано, още през 1700 г., от двама кореспонденти в Китай – Мартин Листър и Клоптън Хейвърс. Така че в новината нямало нищо ново. Но докато тези лекари не успели да убедят британците, лейди Мери Уъртли Монтегю имала по-добър късмет. На 1 април 1718 г. тя пише на приятелката си Сара Чизуел от Турция с подробно описание на инокулацията:
„Едрата шарка, толкова смъртоносна и повсеместно разпространена сред нас, тук е напълно безвредна заради измислянето на присаждането, така го наричат. Има жени, които извършват операцията като бизнес… Когато се съберат хора (обикновено петнайсет или шестнайсет на едно място), идва старица с орехова черупка с най-добър материал от едра шарка и пита коя вена искаш да ти отвори. Щом ѝ кажеш, я отваря незабавно с голяма игла (което не боли повече от обикновена драскотина) и вкарва във вената толкова отрова, колкото се побира на върха на иглата… Няма случай някой да е умрял от това и можеш да ми вярваш, че съм напълно удовлетворена от безопасността на експеримента, тъй като възнамерявам да го изпробвам върху скъпия ми малък син. Достатъчно пламенен патриот съм, за да не жаля време и усилия, за да въведа това полезно изобретение в Англия“.
Лейди Мери наистина направила присаждане на сина си Едуард и притеснена, наблюдавала как по кожата му се издуват умишлено причинени гнойни пъпки, преди да отминат безпроблемно и детето да оздравее и да се сдобие с имунитет. Това била голяма проява на смелост. След като лейди Мери се върнала в Лондон, инокулирала и дъщеря си и се прочула с подкрепата си за тази някак безразсъдна процедура – почти версия на проблема с вагона, толкова обичан от моралните философи: дали да отклониш излязъл от управление влак от линия, където ще убие петима души, в линия, където ще убие само един? Ще поемеш ли умишлено риск, за да избегнеш по-голям? Някои лекари се присъединили към каузата, особено известен бил Чарлз Мейтланд. Той инокулирал децата на принца на Уелс през 1722 г., а това бил важен момент в кампанията. Дори и след него обаче тази варварска практика била яростно отричана. Презрението към жените и предразсъдъците били част от причините, както личи от изказването на д-р Уилям Уагстаф: „Идните поколения едва ли биха повярвали, че експеримент, практикуван само от няколко невежи жени сред неграмотни и немислещи хора, би бил приет изведнъж, при това с малко доказателства, в една от най-културните нации в света до степен, че да бъде допуснат в кралския дворец“.
В Америка практиката на инокулацията се появила горе-долу по същото време чрез свидетелството на африкански роб на име Онисим. Той разказал за нея на бостънския проповедник Котън Медър вероятно още през 1706 г., а той на свой ред информирал лекаря Забдиъл Бойлстън. Бойлстън изпробвал инокулацията върху триста души, за което бил подложен на свирепи критики, изблици на застрашаващо живота му насилие, подстрекавани от конкурентни лекари. Стигнало се дотам, че трябвало четиринайсет дни да се крие в таен килер, иначе тълпата щяла да го убие. Иновациите често изискват кураж.
След съответното време инокулацията с едра шарка – по-късно известна като вариолация – била заменена от по-безопасната, но сходна практика на ваксинацията, тоест използването на сходен вирус, но не толкова опасен колкото този на едрата шарка. Тази иновация обикновено се приписва на Едуард Дженър. През 1796 г. той умишлено заразява осемгодишното момче Джеймс Фипс с кравешка треска от пришки по ръцете на доячка на име Сара Нелмс, която пък я хванала от кравата Блосъм. После се опитал да зарази Фипс с едра шарка, но се оказало, че той е имунизиран към нея. Това демонстративно доказателство, а не самата ваксина, е истинският му принос и причината, поради която Дженър има такова влияние. Идеята хората умишлено да бъдат заразявани с кравешка шарка, за да се сдобият с имунитет срещу едра шарка, по онова време вече била на трийсет години. Изпробвана е от лекар на име Джон Фюстър през 1768 г. и от още няколко доктори в Германия и Англия през 1770-те години. Вероятно фермерите са я прилагали още преди това.