Кендрик и Елдъринг получават съвсем малко признание и финансови награди за работата си и дори десетилетия по-късно отклоняват повечето запитвания от медиите. Те споделили своите методи и формули безплатно с целия свят. Направили всичко както трябва: избрали жизненоважен проблем, извършили важни експерименти, за да го решат, работили с общности, за да го тестват, дали резултатите на света и не губили време и усилия да защитят интелектуалната си собственост. Когато не пътували, за да разпространяват посланията си и ваксината, живеели заедно в къща в Гранд Рапидс и организирали щедри партита и пикници за сътрудниците си. Никой не можел да каже и една лоша дума за тях. Както казва един техен колега по-късно: „Д-р Кендрик никога не стана богата и никога не стана наистина известна извън сравнително ограничен кръг от запознати колеги и приятели. Тя направи само едно – спаси стотици хиляди животи на скромна цена. Най-добрата награда е това да се знае“.
Късметът на Флеминг
Петдесет години след като лятната почивка на Пастьор довела до щастливо прозрение в начина на активиране на ваксината, летните почивки щели да доведат до още едно случайно откритие в борбата срещу болестите. Александър Флеминг напуснал лабораторията си в Лондон, за да прекара август 1928 г. в Съфолк. През тази година времето в Лондон било променливо – хладно през по-голямата част на юни, а през юли настъпило внезапно затопляне. На 15 юли термометърът показал задъхващо горещите 30° С, но в началото на август последвало ново захлаждане и нов скок в температурите на 10 август. Това е от значение, защото времето повлияло на размножаването на бактерията Staphylococcus aureus, която Флеминг отглеждал в съдинки на Петри за една глава от книгата му за бактериите. Той бил експерт по този вид, но искал да провери някои от фактите. Студените дни в началото на август били отлични за растежа на плесените на хлебния мухъл Penicillium, чиито спори някак си се озовали с вятъра в лабораторията и попаднали в една от съдинките на Петри. Последвалото затопляне позволило на бактериалната култура да се развие, като около Penicillium останало празно петно, в което плесента убила стафилококите. Така се създал поразителен модел, сякаш двата вида били алергични един към друг. Ако времето не било такова, този модел може би нямаше да се развие, понеже пеницилинът не е ефективен срещу зрели бактерии от този вид.
Флеминг, дребничък и необщителен шотландец, се завърнал от почивката си на 3 септември и според обичая си започнал да проверява културите, които бил оставил в съдинките на Петри, подредени в емайлирана тавичка, преди да ги изхвърли. Бивш негов колега, Мерлин Прайс, надникнал през вратата и Флеминг го заговорил, докато работел. „Това е забавно“, казал той и вдигнал съдинката с модела на разделяне между гъбичката и бактерията. Дали пък гъбичката не отделяла субстанция, която убивала бактериите? Флеминг веднага се заинтригувал и запазил както съдинката, така и проба от гъбичката.
Щели да минат обаче повече от дванайсет години, преди някой да превърне това откритие в практично лекарство срещу болести. Успехът на ваксинациите бил част от проблема. Кариерата на Флеминг била до голяма степен повлияна от великия пионер в бактериологията сър Алмрот Райт, който бил убеден, че болестите никога няма да бъдат лекувани с медикаменти, колкото и ефикасни да са те, а с подпомагане на организма да се защити сам. Ваксинациите трябвало да бъдат използвани както да лекуват, така и да предотвратяват заболявания.
Райт, син на баща ирландец и майка от Швеция, бил впечатляваща фигура, прям, красноречив и избухлив. Сред колегите му бил известен като „Философа от Прейд Стрийт“, „Платон от Падингтън“, както и с по-подигравателните прякори „Почти прав“ или „сър Все грешен“ (игра на думи – Sir Almroth Wright и английските варианти на прякорите Almost Right и Always Wrong – бел. прев.). „Стимулирайте фагоцитите!“, бил бойният вик на Райт, обезсмъртен в пиесата „Дилемата на доктора“ на Бърнард Шоу, в която сър Коленсо Риджън е едва прикрит образ на Райт. Болницата „Сейнт Мери“, където работели Райт и Флеминг, се превърнала в негов храм на терапията с ваксини. Райт настоял войските на Антантата през Първата световна вой-на да бъдат ваксинирани срещу тиф и така вероятно спасил стотици хиляди животи.